— Да — каза Екатерин. — А над реката ще има заря всяка вечер. — Завистливо огънче просветна в очите на Хюго при тази новина.
Василий се изкашля и попита:
— Ники тук ли е?
— Не… отиде с едно приятелче да гледат състезанието с лодки по реката. Организират го всяка година — в памет на освобождението на града от силите на Влад Ворбара по време на Десетгодишната война. Разбрах, че тази година шоуто ще е грандиозно — нови костюми и възстановка на атаката на Стария Звезден мост. Момчетата бяха много развълнувани. — Не добави, че очакваха да подсладят преживяването и с особено добрата гледка от балкона на Дом Ворбретен, благодарение на един от тамошните гвардейци, който беше приятел на Пим.
Василий се размърда неспокойно.
— Може пък така да е по-добре. Мадам Ворсоасон… Екатерин… всъщност ние дойдохме тук по конкретен повод, по много сериозен въпрос. Бих искал да поговорим откровено.
— Това… обикновено е най-добрият начин да се разговаря — отвърна Екатерин и погледна въпросително брат си.
— Василий дойде при мен… — започна Хюго, но не довърши. — Защо ти не й обясниш, Василий?
Василий се наведе напред, стиснал ръце между коленете си, и каза тежко:
— Разбирате ли, става въпрос за следното. До мен достигна твърде обезпокоителна информация, от мой познат във Ворбар Султана, за това, което се случва тук… което наскоро е станало обществено достояние… твърде обезпокоителна информация за вас, за покойния ми братовчед и за лорд ревизор Воркосиган.
— О — безизразно изрече тя. Значи Старите стени, или онова, което беше останало от тях, не ограничаваха клюките в рамките на столицата — лигавата следа на злословието се беше проточила чак до провинциалните окръжни градчета. А беше смятала, че тази противна игра е забавление, запазено изключително за висшата ворска каста. Облегна се назад и смръщи чело.
— Понеже това, изглежда, засяга и двете семейства — и, разбира се, понеже информация от такова естество следва да бъде потвърдена и от втори източник — аз я сведох до знанието на Хюго, търсейки съвет, и с надеждата, че той ще успокои страховете ми. За жалост сведенията, предоставени от снаха ви Розали, успяха само да ги засилят.
„Сведения за какво?“ Сигурно би могла да изкаже някое и друго предположение по въпроса, но реши да не помага на обвинението.
— Не разбирам.
— Беше ми казано… — Василий млъкна и облиза нервно устни, — че фактът за отговорността на лорд ревизор Воркосиган относно саботирането на дихателната маска на Тиен в нощта, когато той загина на Комар, е станал публична тайна сред висшите ворски кръгове.
Това лесно можеше да го обори.
— Излъгали са те. Тази история е свободно съчинение на една малка гадна клика от политически врагове на лорд Воркосиган, с цел да го злепоставят и да му окажат давление във връзка с един спор за графско наследство, който съвсем скоро ще се гледа в Съвета на графовете. Тиен сам се е саботирал — никога не се грижеше за нещата си. Това са само приказки. Никой не е повдигал официално обвинение.
— Че кой би могъл? — разсъдливо възрази Василий. Но надеждата, че го е вразумила, увехна още при следващите му думи: — Както ми беше обяснено, едно такова обвинение трябва да се повдигне в Съвета, пред и от равните нему. Баща му може и да се е оттеглил на Сергияр, но Центристката му коалиция е достатъчно силна, за да задуши в зародиш всяко подобно действие.
— За което искрено се надявам. — Можеше да бъде задушено, и още как, но не по причината, която имаше предвид Василий. Тя го погледна студено, стиснала устни.
Хюго се намеси притеснено:
— Да, но същият човек е информирал Василий, че лорд Воркосиган се е опитал да те принуди да приемеш предложението му за женитба.
Тя въздъхна с растящо раздразнение.
— Да ме е принудил? Няма такова нещо.
— Ааа — проточи Хюго ободрено.
— Наистина ме помоли да се омъжа за него. Доста… несръчно.
— Боже, значи наистина е вярно? — Хюго сякаш загуби ума и дума. Това, изглежда, го ужаси значително повече от обвинението в убийство — което си беше двойна обида, реши Екатерин. — Ти си му отказала, естествено!
Ръката й се плъзна към лявата страна на болерото — към вече не толкова твърдите очертания на листа, който държеше сгънат там. Не би оставила писмото на Майлс да се мотае наоколо, където всеки би могъл да го прочете, пък и… от време на време сама го препрочиташе и искаше да й е подръка. От време на време. Шест до дванайсет пъти на ден…
— Не точно.
Челото на Хюго се сбърчи.