Екатерин примигна.
— О, да. Това трябва да е лорд Доно Ворутиър. Познавам го. Не са му трансплантирали мозъка — боже, какви ужасии измислят хората! Подложил се е на съвсем обикновена бетанска процедура за смяна на пола.
И двамата се облещиха насреща й.
— Ти си виждала това същество? — възкликна Хюго. — Къде?
— Хм… в замъка Воркосиган всъщност. Доно ми се стори много приятен човек. Мисля, че ще се справи чудесно с управлението на окръг Ворутиър, в случай че Съветът му присъди графската титла на покойния му брат. — После след миг на горчиви размишления добави: — Като се вземе всичко предвид, горещо се надявам да успее. Виж, това би било плесник в лицето на Ришар и неговите клюкари!
Хюго, който бе изслушал думите й с растящо смущение, вметна:
— Трябва да се съглася с Василий. Самият аз се тревожа, задето те оставихме тук, в столицата. Всички ние искаме да си в безопасност, Кат, цялото семейство. Признавам, че вече не си младо момиче. Редно е да си имаш собствен дом и опеката на стабилен съпруг, който да се грижи за добруването ти, твоето и на Ники.
„Може пък желанието ти да се сбъдне.“ И все пак… тя се беше противопоставила на въоръжени терористи и беше оцеляла. Беше спечелила. Дефиницията й за „безопасност“ беше… не беше толкова ограничаваща, вече не.
— Мъж от твоята собствена класа — убедително продължи Хюго. — Някой подходящ за теб.
„Мисля, че вече съм го намерила. А с него върви и къща, в която не се удрям в стените всеки път щом протегна ръце. Дори и да се протягам безкрай.“
Тя килна глава настрани.
— И каква точно е класата ми според теб, Хюго?
Той я зяпна объркано.
— Нашата класа. Солидни, честни, лоялни вори. Колкото до жените — скромни, праволинейни, с гордо изправен гръб…
Внезапно я обзе пламенно желание да бъде нескромна, неправолинейна и преди всичко… с не изправен гръб. Всъщност направо си умираше гърбът й да е в хоризонтално положение. Хрумна й, че известно несъответствие в ръста би било без значение, когато човек — или двама души — са в леглото…
— Смяташ, че трябва да си имам къща?
— Ами да, определено.
— А не планета?
Хюго изглеждаше потресен.
— Какво? Не, разбира се!
— Знаеш ли, Хюго, досега не си бях давала сметка за това, но на мирогледа ти определено му липсва… мащаб. — Майлс смяташе, че би могла да си има планета. Замълча и бавна усмивка плъзна по устните й. В края на краищата неговата майка си имаше планета. Въпросът, изглежда, опираше до това на какво си свикнал. Нямаше смисъл да го казва на глас — те нямаше да схванат шегата. И как по-големият й брат, на когото се беше възхищавала, макар и отдалече, поради разликата във възрастта, беше станал толкова тесногръд? Не… Хюго не се беше променил. Логичното заключение я зашемети като юмрук в стомаха.
— По дяволите, Кат — каза Хюго. — В началото взех тази част от писмото за празни приказки, но по всичко личи, че този мутант наистина ти е размътил главата.
— И ако е вярно… той има страховити съюзници — каза Василий. — В писмото се казва, че Воркосиган е вербувал самия Саймън Илян да те вкара в капана вместо него. — Устните му се изкривиха неуверено. — Ако трябва да бъда откровен, точно тази част ме накара да се запитам дали не ме правят на глупак.
— Наистина се запознах със Саймън — призна Екатерин. — Стори ми се доста… приятен човек.
Недоумяващо мълчание посрещна тези й думи. Екатерин добави с известно неудобство:
— Аз, разбира се, си давам сметка, че той се е променил много след оттеглянето си по здравословни причини от ИмпСи. Видно е с просто око какъв голям товар се е смъкнал от плещите му. — С известно закъснение тази вътрешна информация си дойде на мястото. — Чакайте малко… та кой, казахте, ви е изпратил този миш-маш от лъжи и слухове?
— Строго поверително е — предпазливо каза Василий.
— Бил е онзи идиот Алексей Вормонкриеф, нали? Ах! — Истината й просветна, ослепително, като блясъка на атомна бомба. Но да се разкрещи, да почне да сипе ругатни и да чупи каквото й попадне, би постигнало точно обратния резултат. Стисна облегалките на креслото, за да прикрие треперенето на ръцете си. — Василий, Хюго е трябвало да ви каже… аз отхвърлих предложението за женитба на Алексей. И той, изглежда, е намерил начин да отмъсти за този удар върху суетата си. — „Тъпак смотан!“