— Кат — бавно рече Хюго, — обмислих и тази интерпретация на въпроса, повярвай ми. Признавам, че Алексей е малко, ъъ, пада си малко идеалист, но щом ти не го харесваш, няма да тръгна да защитавам каузата му — макар че лично аз го намирам за съвсем приемлив кандидат. Но прочетох писмото му и то ми се стори съвсем искрено в загрижеността си за теб. Малко по-надъхано от нормалното, да, но какво друго може да се очаква от един влюбен мъж?
— Алексей Вормонкриеф не е влюбен в мен. Той е неспособен да види по-далеч от върха на собствения си ворски нос и няма представа коя съм и какво представлявам всъщност. Ако натъпчеш дрехите ми със сено и сложиш една перука отгоре, той дори няма да забележи разликата. Просто действа според начина, програмиран от културната му и класова принадлежност. — Е, добре де, и според по-фундаменталното си биологическо програмиране, но пък не само той страдаше от този феномен, нали така? Склонна беше да признае на Алексей известна доза неподправен сексуален апетит, но обектът на тези му апетити определено беше произволен. Ръката й се плъзна отново към левия вътрешен джоб на болерото и думите на Майлс отекнаха, врязвайки се през хаоса, който вилнееше в главата й: „Исках да притежавам силата на очите Ви…“
Василий махна нетърпеливо с ръка.
— Всичко това е без значение за мен, ако не и за брат ви. Вече не сте мома за женене, която баща ви да варди наред с другите си съкровища. Аз обаче съм длъжен да се погрижа за безопасността на Ники, в случай че я преценя за застрашена.
Екатерин замръзна.
Василий й беше прехвърлил настойничеството върху Ники само по силата на думата си. Можеше да си го върне също толкова лесно. И после тя, а не той, трябваше да подаде иск в съда — в неговия окръжен съд — и да докаже не само че тя е способна, а и че той е неспособен да се грижи за детето. Василий не беше осъждан престъпник, нито пияница, нито прахосник, нито скандалджия. Беше просто неженен офицер, съвестен и работлив контрольор на орбитален трафик, един обикновен, честен човек. Нямаше и най-малкия шанс да спечели срещу него. Само ако Ники беше момиче, а не момче, правата щяха да бъдат на нейна страна…
— Едно деветгодишно момче може да се окаже непосилен товар за човек, който живее във военна база — най-после успя да изрече тя, сравнително спокойно.
Василий, изглежда, се постресна.
— Е, надявам се, че няма да се стигне дотам. В най-лошия случай смятах да го оставя при баба му Ворсоасон, докато нещата се оправят.
Екатерин стисна зъби за миг, после каза:
— Ники, разбира се, е свободен да ходи на гости на баба си винаги когато тя го покани. На погребението тя ми даде да разбера, че заради влошеното си здраве не е в състояние да приема гости това лято. — Облиза устни. — Бихте ли ми обяснили какво разбирате под „най-лошия случай“, моля? И какво имате предвид под „оправяне на нещата“?
— Ами — Василий вдигна извинително рамене — да дойда тук и да ви заваря на практика сгодена за човека, убил бащата на Ники, би било доста неприятно, не мислите ли?
Това означаваше ли, че е бил готов да отведе Ники още същия ден, ако съмненията му се бяха потвърдили?
— Казах ви. Смъртта на Тиен беше резултат от злополука и обвинението е чисто злословие. — Начинът, по който беше отминал думите й без грам внимание, за миг ужасно й напомни за Тиен — беше ли забравата семейна черта на всички Ворсоасон? Въпреки опасността да го обиди тя му се озъби. — Смятате, че ви лъжа или че просто съм глупава? — Опита се да се овладее. Беше се изправяла срещу далеч по-страховити хора от добронамерения, но заблуден Василий Ворсоасон. „Но не и срещу такива, които с една дума да ми отнемат Ники.“ Стоеше на ръба на дълбока, тъмна пропаст. Ако паднеше сега, борбата да се измъкне щеше да е толкова мръсна и болезнена, че трудно можеше да си я представи. Не биваше да дава основание на Василий да й отнеме Ники. „Да се опита да й отнеме Ники.“ А тя можеше да го спре… как? Законът беше на негова страна.
Подбра думите си изключително предпазливо:
— Та какво имате предвид под „оправяне на нещата“?
Хюго и Василий се спогледаха неуверено. Накрая Василий смънка:
— Извинете?
— Не бих могла да знам дали съм прекрачила чертата ви, освен ако не ми покажете къде сте я прекарали.
— Това не е много любезно от твоя страна, Кат — каза Хюго. — Ние просто искаме да защитим интересите ти.
— Вие дори не знаете какви са интересите ми. — Не беше вярно, Василий беше сложил пръст в най-болезнената й рана. Ники. „Преглътни гнева си, жено.“ Преди беше експерт по самоизяждането. Но някъде по пътя беше изгубила вкус към това.
Василий подхвана слепешката: