Марк се прегърби и събра защитно ръце пред корема си. Графинята леко свъси чело. Челюстите на комодора се стегнаха.
Графинята каза студено:
— Марк ще го обсъдим след малко. Сега ми позволете да привлека вниманието ви към факта колко интелигентна и добре информирана е дъщеря ви. Разбира се, за разлика от вас, на нея не й се е налагало да планира живота си сред емоционалната изолация и хаоса на една гражданска война. Вие й осигурихте тези по-добри възможности и не мисля, че съжалявате за това.
Комодорът сви рамене в знак на неохотно съгласие. Майка й въздъхна в израз на носталгия с отрицателен знак — не с копнеж по паметното минало, а с облекчение, че е оцеляла от него.
— Да вземем един неслучаен пример — продължи графинята. — Карийн, ти се сдоби с контрацептивен имплантант преди да започнеш да експериментираш сексуално, нали?
Леля Корделия си беше бетанка до мозъка на костите… как само ръсеше такива неща, ей така, между другото. Карийн и брадичката й се изправиха да срещнат предизвикателството.
— Разбира се — спокойно каза тя. — Освен това ми срязаха химена и изкарах курса по полова просвета, който разглежда съответните анатомични и физиологични въпроси, а госпожа Нейсмит ми купи първия чифт обици и двете се почерпихме да отпразнуваме повода.
Баща й разтърка почервеняващото си лице. Майка й изглеждаше… обзета от завист.
— Поправи ме, ако греша — продължи леля Корделия, — но твоите първи стъпки в сексуалността едва ли могат да бъдат описани като лудешко, тайно боричкане в тъмното, изпълнено с объркване, страх и болка, нали?
Майка й потъна още повече в дълбините на носталгията си с обратен знак. Същото важеше и за Марк.
— Не, естествено! — Точно тези подробности Карийн не би искала да обсъжда с родителите си, макар че умираше да си побъбри за всичко това с леля Корделия. По онова време беше твърде стеснителна, за да започне с истински мъж, така че нае хермафродит, лицензиран терапевт по приложна сексуалност, препоръчан й от съветничката на Марк. ЛТПС-то любезно й беше обяснил, че хермафродитите са изключително популярни сред младите хора именно по тази причина. Всичко се беше получило наистина много добре. Марк, който беше кръжал тревожно около комтаблото си в очакване на следкоитусния й доклад, искрено се беше зарадвал на успеха й. Разбира се, неговите първи стъпки в собствената му сексуалност бяха включвали толкова отвратителни травми и изтезания, че беше съвсем естествено да се притеснява до смърт. Сега тя му се усмихна окуражително. — Ако на Бараяр е така, то гласувам за Бета!
Леля Корделия каза замислено:
— Не е чак толкова просто. И двете общества се мъчат да разрешат един и същ фундаментален въпрос — да гарантират, че ще има кой да се грижи за всички родени деца. Бетанците предпочитат да го правят директно, с помощта на технологията, като заключват с биохимичен катинар репродуктивните способности на всеки индивид. Сексуалното поведение изглежда напълно свободно на цената на пълен обществен контрол върху репродуктивните му последици. Задавали ли сте си някога въпроса как се постига това? Би трябвало. Така, Бета може да контролира яйчниците. Бараяр, особено по време на Изолацията, е бил принуден да контролира жената, прикрепена към тях. Прибавете нуждата на Бараяр да увеличи населението си, за да оцелее, не по-малко критична от тази на Бета да го ограничи по същата причина, плюс специфичните ви полово-пристрастни закони за наследяване и — ами, ето какъв е резултатът.
— Боричкане в тъмното — изсумтя Карийн. — Не, благодаря.
— Въобще не трябваше да я пращаме там. С него — ядно измърмори баща й.
— Беше решено Карийн да замине да учи на Бета още преди да се е познавала с Марк — отбеляза леля Корделия. — Кой знае? Ако Марк не беше там да… да я изолира, тя можеше да срещне някой готин бетанец и той да я придума да остане там.
— Или то — измърмори Карийн. — Или тя.
Баща й стисна устни.
— Тези пътувания твърде често се оказват еднопосочни. Виждала съм собствената си майка лице в лице не повече от три пъти за последните трийсет години. Ако Карийн остане с Марк, поне ще сте спокойни, че ще се връща често на Бараяр.
На майка й това, изглежда, й направи силно впечатление и тя погледна към Марк по нов начин. Той се осмели да й метне една обнадеждена, услужлива усмивка.
Баща й каза:
— Искам Карийн да е добре. В безопасност. Щастлива. Финансово осигурена. Какво лошо има в това?
Устните ни леля Корделия се извиха в нещо като усмивка.
— Добре? В безопасност? И аз това исках за момчетата си. Не винаги успявах да го постигна, но в общи линии… Колкото до щастието… Не мисля, че можеш да дадеш това някому, ако той го няма заложено в себе си. Напълно възможно е обаче да дадеш някому нещастие… както сами сте се убедили напоследък.