Леля Корделия притисна пръст към устните си да прикрие напиращата усмивка, но майката на Карийн изглеждаше искрено разтревожена.
— Човек израства по различен начин, след това — замислено рече тя. — Не като в приказка. „И живели честито до края на дните си“ не казва всичко.
Веждите на баща й се смъкнаха и той каза с неочаквана вялост:
— Аз си мислех, че живеем добре…
Майка й го потупа окуражително по ръката.
— Разбира се, любов моя.
Марк заяви храбро:
— Ако Карийн иска да се оженя за нея, ще го направя. Ако не иска, няма. Ако иска да се махна от нея, ще се махна… — Последното беше придружено със скришен ужасѐн поглед в нейна посока.
— Не! — извика Карийн.
— Ако иска да мина през града на ръце и заднишком, ще се опитам. Каквото поиска — довърши Марк.
Замисленото изражение на майка й навеждаше на мисълта, че ако не друго, поне харесва отношението му…
— Искаш да се сгодите, така ли? — попита тя Карийн.
— Това е почти същото като женитба, тук, на Бараяр — каза Карийн. — Пак изричаш клетви.
— Вие се отнасяте сериозно към тези клетви, доколкото разбирам? — попита леля Корделия и вдигна вежда към седящите на мистериозния диван.
— Разбира се.
— Мисля, че зависи от теб, Карийн — каза леля Корделия с тънка усмивка. — Какво искаш ти?
Ръцете на Марк побеляха от напрежение върху коленете му. Майка й затаи дъх. Баща й изглеждаше така, сякаш все още разсъждава разтревожено върху подтекста на онази реплика за „живели честито…“.
Това беше леля Корделия. И въпросът й не беше реторичен. Карийн седеше мълчаливо и трескаво търсеше истината сред хаоса в главата си. Нищо по-малко или различно от истината нямаше да свърши работа. Но къде бяха думите, които да го изразят? Онова, което искаше, просто не беше сред традиционните бараярски опции… аха. Да. Изправи гръб и погледна в очите леля Корделия, после майка си и баща си, накрая и Марк.
— Не искам годеж. Искам… онова, което аз искам… е опция върху Марк.
Марк изправи гръб с прояснено лице. Ето че сега тя говореше на език, който и двамата разбираха.
— Това не е бетанско — с известно объркване в гласа каза майка й.
— Да не е някоя смахната джаксънианска измислица? — подозрително попита баща й.
— Не. Това е нов обичай. Лично мой. Току-що го измислих. Но става. — Брадичката й се вирна.
Устните на леля Корделия потрепнаха развеселено.
— Хм. Интересно. Добре. В качеството си на, хм, агент на Марк по този въпрос, бих посочила, че една добра опция не е непременно с отворен край, нито е еднопосочна. Опциите си имат крайни срокове. Клаузи за подновяване. Компенсации.
— Взаимна — намеси се задъхано Марк. — Взаимна опция!
— Това, изглежда, ще реши въпроса с компенсациите, да. А за крайния срок?
— Искам една година — каза Карийн. — До следващия Летен празник. Искам най-малко една година, за да видим как ще се справим. Не искам нищо от никого — тя се ококори на родителите си, — освен да бъда оставена на мира!
Марк закима трескаво.
— Съгласен, съгласен!
Баща й посочи Марк и каза:
— Той би се съгласил с всичко!
— Не — разсъдливо каза леля Корделия. — Ще установите, че той не би се съгласил с нищо, което би направило Карийн нещастна. Или би я поставило в опасност.
Смръщената физиономия на баща й придоби опасен резец.
— Така ли? А какво ще кажеш за опасността от него? Цялата тази бетанска терапия не е била без причина!
— Наистина — съгласи се леля Корделия и кимна сериозно. — Но вярвам, че е била успешна… Марк?
— Да, мадам! — Седеше, си на фотьойла и отчаяно се опитваше да изглежда излекуван с главно „И“. Не успя да го докара съвсем, но усилията му очевидно бяха искрени.
Графинята добави тихо:
— Марк е не по-малко ветеран от нашите войни от всеки друг бараярец, когото познавам, Ку. Просто е бил мобилизиран на по-ранна възраст и това е всичко. По своя си странен и самотен начин, той се е борил също толкова сърцато и е рискувал не по-малко. И е загубил също толкова много. Сигурно можеш да му отпуснеш толкова време да се изцери, колкото ти трябваше и на теб?
Комодорът отклони поглед.
— Ку, не бих насърчавала тази връзка, ако смятах, че ще застраши децата ни.
Той я погледни.
— Ти ли? Сякаш не те познавам! Доверяваш се на този и онзи отвъд всяка разумна граница.
Тя срещна спокойно погледа му.
— Да. И точно затова постигам резултати, надхвърлящи най-смелите очаквания. Както може би си спомняш.
Той нацупи нещастно устни и заподритва бастуна си. На това нямаше какво да отговори. Но една неразгадаема усмивчица пропълзя по устните на майка й, докато го наблюдаваше как се гърчи вътрешно.