Част от тях бяха обичайните тавански боклуци — стари мебели и лампи, изхвърлени дори от жилищните помещения на прислугата, рамки на картини, петносани огледала, опаковани квадрати и правоъгълници, които може би съдържаха част от останалите без рамки платна, навити на рула гоблени. Още по-стари газени лампи и свещници. Тайнствени кутии от дърво, картон или облицовани с напукана кожа, очукани дървени сандъци с инициалите на отдавна мъртви хора, прогорени под заключалките им.
Другото беше по-интересно. Връзка ръждясали кавалерийски пики, обвити с избелели флагове в кафяво и сребърно, натикани в ръчно издялана стойка. Рамка със закачалки, на които висяха плътно една до друга гвардейски униформи, пак в кафяво и сребърно. Огромно количество конски такъми — седла, юзди и сбруи с ръждясали звънчета, разнищени пискюли, потъмнели сребърни обкови и олющени разноцветни мъниста, ръчно бродирани покривала и чулове за седлата със семейното „ВК“ и варианти на герба според интерпретацията на ръката, която ги бродирала. Десетки мечове и кинжали, забити в капаците на сандъците и раклите като стоманени букети.
Майлс, по риза, седеше сред боклуците в средата на едната пътечка, почти в дъното на дългото помещение, заобиколен от три отворени сандъка и няколко наполовина сортирани купчини документи. Единият от сандъците, явно току-що отворен, преливаше от всякакви излезли от употреба енергийни оръжия, чиито пълнители, надяваше се Екатерин, отдавна бяха изпразнени. Друг, по-малък сандък, изглежда, беше източникът на част от документите. Майлс вдигна глава и й се усмихна развълнувано.
— Нали ви казах, че таванските помещения си струва да се видят. Благодаря ти, Пим.
Пим кимна и се оттегли, като преди това не пропусна да отдаде чест на господаря си с кратък жест, който Екатерин вече разпознаваше като пожелание за късмет.
— Не сте преувеличавали — съгласи се Екатерин. Що за птица беше онова препарирано същество, което висеше с главата надолу в ъгъла и им се кокореше страховито със злобните си стъклени очи?
— Единственият път, когато качих Дъв Галени тук, той само дето не припадна. Пред очите ми се превърна в стария професор Галени и с часове, не — с дни, ми три сол на главата, задето не сме каталогизирали всичките тези боклуци. И досега се пени, направя ли грешката да му припомня за това. Човек би си помислил, че стаята за документи със специален климатик, която баща ми поръча да оборудват, ще е достатъчна. — Той й махна да се настани върху една дълга полирана ракла от орех.
Екатерин седна и му се усмихна мълчаливо. Би трябвало да му съобщи лошата новина и да си тръгне. Но той очевидно беше в настроение за разговори и й беше жал да го разстрои точно сега. Кога гласът му се беше превърнал в милувка за слуха й? Нека поприказва още малко…
— Както и да е, попадна ми нещо, което може да ви се стори интересно… — Ръката му посегна към някакъв предмет, покрит с дебело бяло платно, после махна към сандъка с оръжията. — Всъщност, и това е доста интересно, макар че е повече по частта на Ники. Харесва ли гротескното? Аз щях да го сметна за страхотна находка, когато бях на неговата възраст. Не знам как не съм го намерил… о, разбира се, дядо сигурно е бил прибрал ключовете. — Вдигна торба от грубо кафяво платно и сръчка с пръст съдържанието й. — Ако не се лъжа, вътре има сетагандански скалпове. Искате ли да ги видите?
— Да ги видя, може би. Да ги пипна — не.
Той отвори услужливо торбата и я поднесе към нея. Изсъхналите жълтеникави, подобни на пергамент ивици със запазили се тук-там кичури коса, наистина приличаха на човешки скалпове. Тя подсвирна оценяващо и попита:
— Дядо ви лично ли ги е взел?
— Хм, възможно е, макар да ми изглеждат твърде много за един-единствен човек, дори това да е генерал Пьотър. По-вероятно е партизаните му да са му ги носели като трофеи. Дотук добре, но какво е можел да направи с тях след това? Не е можел просто да ги изхвърли, все пак са били подаръци.
— Какво ще правите с тях?
Той сви рамене и върна торбата в сандъка.
— Ако Грегор реши да нанесе елегантна дипломатическа обида на Сетаганданската империя, което не влиза в плановете му понастоящем, може да им ги върнем с многословни извинения, предполагам. За друга употреба в момента не се сещам.
Затвори капака, разрови купчинката механични ключове до коляното си, откри нужния и заключи сандъка. Надигна се на колене, обърна една щайга с дъното нагоре пред Екатерин, сложи отгоре й покрития предмет и махна платното.
Беше красиво старо седло, подобно на старомодните кавалерийски модели, но по-леко, като за дама. По тъмната му кожа бяха щамповани листа и цветя със сложен рисунък. Зеленото кадифе на меката горна част беше силно протрито, изсъхнало и сцепено на места, така че ватата на подплънката прозираше в процепите. Кленови и маслинени листа, вдълбани в кожата и деликатно оцветени в по-тъмен тон, обвиваха в овал едно „В“, с по-малки „Б“ и „К“ от двете му страни. Бродерия с изненадващо ярки цветове повтаряше растителните мотиви и по чула.