Всичко това беше една голяма грешка. Ако тази Екатерин наистина беше толкова съвършена, значи заслужаваше мъж, който да се бори за нея. И ако чувствата на вдовицата към Майлс трябваше да се подложат на изпитание, по-добре беше това да стане рано, отколкото късно. Майлс нямаше чувство за мярка, нямаше спирачка, нямаше чувство за… за самосъхранение. Колко ужасно би било, ако тя реши да го отхвърли. На Иван пак щеше да му се наложи да прибягва до познатата терапия с леденостудената вана. „Следващия път ще му задържа тиквата по-дълго под водата. Много бързо го пуснах последния път, в това ми беше грешката…“
Щеше да бъде един вид услуга към обществото да размаха пред лицето на вдовицата другите й алтернативи преди Майлс да й е размътил главата, както правеше с всички останали. Но… Майлс му бе изтръгнал онова обещание, решително и безмилостно. Но пък направо го беше насилил, а насила дадено обещание не е никакво обещание.
Начинът да заобиколи тази дилема му хрумна някъде по средата на стълбището и той чак подсвирна. Планът му беше почти… почти „а ла Майлс“.
ГЛАВА 2
Карийн Куделка нетърпеливо се намести на седалката до прозореца на орбиталната совалка и притисна нос до люка. Засега се виждаше само трансферната станция и звездите зад нея. След няколко сякаш безкрайни минути познатото тракане и разтърсване оповестиха разкачването с дока и совалката бавно се отдалечи от станцията. Ослепително красивата цветна дъга на линията между осветената и неосветена част на Бараяр се скри постепенно от погледа й, докато совалката се спускаше надолу. Западната част на Северния континент все още грееше под лъчите на следобедното слънце. Ето че се видяха и моретата. Отново у дома, след кажи-речи цяла година. Карийн се отпусна в седалката и се опита да въведе ред в смесените си чувства.
Искаше й се Марк да е тук, за да си сравнят бележките. Как ли се справяха хора като Майлс, напускали родния свят поне петдесетина пъти, с културния шок на завръщането? Самият той също бе прекарал една година като студент на колонията Бета, при това тогава беше бил по-млад, отколкото бе тя сега. Даде си сметка колко въпроси имаше към него, стига да се престрашеше да го попита.
Значи Майлс Воркосиган наистина бе станал имперски ревизор. Трудно й беше да си го представи като един от онези строги старчоци. Марк беше упражнявал надълго и широко остроумието си по този повод, преди да изпрати поздравително съобщения по теснолъчевия сигнал, но пък Марк имаше онова Нещо по отношение на Майлс. „Нещо“ не спадаше към възприетата психонаучна терминология, както я бе информирала терапевтката му, но едва ли съществуваше друга дума с необходимия обхват и гъвкавост, която да отрази цялата сложнотия на… Нещото.
Ръката й се плъзна надолу за проверка на инвентара, подръпна ризата и приглади панталоните й. Смесицата на стилове в тоалета й — панталони по комарската мода, бараярско болеро, риза от синтетична ескобарска коприна нямаше да шокира семейството й. Издърпа една от пепеляворусите си къдрици и я огледа, кръстосала очи заради малкото разстояние. Косата й беше почти пораснала до дължината, на която я носеше преди да замине. Да, всички важни промени бяха на скришно място в душата й — можеше да ги разкрие или не, когато тя реши, според това дали моментът й се струва подходящ и безопасен. „Безопасен?“ — удивено повтори тя собствената си мисъл. Май беше допуснала да се зарази от параноята на Марк. И все пак…
Намръщи се, свали с неохота бетанските обици от ушите си и ги прибра в джоба на болерото. Майка й се беше въртяла около графиня Корделия достатъчно дълго и току-виж успяла да разчете бетанското им послание. Моделът им казваше — да, аз съм използващ контрацептиви зрял човек без предразсъдъци, но понастоящем имам сериозна връзка, така че моля да не поставяте и двама ни в неудобно положение, като си опитвате късмета. Доста дълго изявление, закодирано в няколко извити метални пластинки, а бетанците имаха още десетина модела за различни нюанси на значението — докато учеше, мина през няколко от тях. Контрацептивният имплантант, който оповестяваше съобщението, можеше засега да си остане в тайна — в крайна сметка това си беше лично нейна работа.
Карийн лениво се замисли за сродните на бетанските обици сигнали, които бяха в обръщение сред другите култури — брачната халка, определен начин на обличане или шапки, воали, лицево окосмяване и татуировки. Всички подобни сигнали можеха да бъдат престъпени, например при неверните съпрузи и съпруги, чието поведение противоречеше на външните сигнали за моногамия, но бетанците, изглежда, наистина се придържаха към своите символи. Но пък те имаха наистина голям избор. Обществото там определено не одобряваше носенето на фалшиви сигнали. „Това пречи на всички останали — беше й обяснила една бетанка. — Нали идеята е да елиминираме извратената игра на отгатване.“ Честността им заслужаваше възхищение. Нищо чудно, че бяха толкова добри в науките. Като се вземеше всичко това предвид, реши Карийн, навярно сега тя щеше да е в състояние да проумее в известна степен понякога ужасяващо рационалната графиня Корделия Воркосиган, бетанка по произход. Но леля Корделия щеше да се прибере у дома чак за императорската сватба на Летния празник. Карийн въздъхна.