— Обяснихте ли им как стоят нещата? — бавно попита той, когато тя поспря, за да си поеме дъх.
— Опитах се. И само се вбесих, защото те просто… не обърнаха внимание на думите ми и предпочетоха да вярват на противните клюки, внушени им от онзи глупак Алексей. Хюго искрено се тревожи за мен, предполагам, но Василий е затънал до гуша в криворазбрания си семеен дълг и преувеличените си представи за декадентската развала на столицата.
— Ааа — тихо отрони Майлс. — Романтик, разбирам.
— Майлс, те бяха готови да отведат Ники веднага! А аз нямам никакво законово основание да се боря за попечителство. Дори да изправя Василий пред окръжния съд в окръг Ворбретен, не бих могла да докажа, че е неподходящ за настойник… защото не е такъв. Просто е твърде лековерен. Но се сетих — със закъснение, едва снощи — за новия статут на Ники във връзка със съображенията за сигурност. Дали от ИмпСи не биха направили нещо, за да спрат Василий?
Майлс се намръщи и веждите му се свъсиха.
— Вероятно… не. Не е като да иска да отведе Ники извън планетата. От ИмпСи няма да имат възражения, ако Ники отиде да живее във военна база — нещо повече, навярно биха го сметнали за по-безопасно място, както от къщата на вуйчо ви, така и от замъка Воркосиган. По-анонимно. Не мисля, че биха се зарадвали и на един съдебен процес, който отново да привлече вниманието към комарската афера.
— Биха ли направили нещо, за да не се стига дотам? И в чия полза?
Той издиша замислено през зъби.
— Във ваша, ако ги помоля, но ще бъде напълно в техен стил да го направят по начин, който да поддържа максимално параванната история — а именно като такава определят слуховете за убийството малките им еднопистови мозъчета, както ме уведомиха преди няколко дни. Не смея да се намесвам — само ще влоша положението. Чудя се дали някой… чудя се дали някой е предвидил това?
— Знам, че Алексей дърпа конците на Василий. Мислите ли, че някой дърпа конците на Алексей и се опитва да ви подмами към някакъв самоунищожителен публичен ход? — А това би превърнало нея в последната брънка от веригата, посредством която тайният враг на Майлс се опитваше да го изкара на незащитима позиция. Извод, от който я побиха тръпки. Но само ако тя — и Майлс — реагираха така, както очакваше врагът.
— Аз… хм. Възможно е. — Продължи да мръщи чело. — Много по-добре ще е вуйчо ви да изясни нещата вътре в семейството. Все още ли го очаквате да се прибере от Комар преди сватбата?
— Да, но само ако неговите така наречени „дребни технически подробности“ не се окажат много по-сложни, отколкото очакваше преди да замине.
Майлс изкриви лице в израз на съпричастност и разбиране.
— Значи в такъв случай няма гаранции. — Замълча за миг. — Окръг Ворбретен, а? Ако се стигне дотам, Рене Ворбретен ми дължи услуга и мога без много шум да го накарам да, ъъ, да уреди нещата. Може да прескочите окръжния съд и да се обърнете директно към него. Което ще ни спести и намесата на ИмпСи. Това, разбира се, няма да свърши работа, ако Сигюр спечели графската титла на окръг Ворбретен.
— Не искам да се стига дотам. Ники и без това си има достатъчно тревоги. Не искам да го товаря допълнително. — Седеше напрегната и трепереща, дали от страх или гняв, или от отровната им комбинация, й беше трудно да прецени.
Майлс се изправи, приближи се и седна предпазливо до нея на ореховата ракла, после я погледна изпитателно.
— По един или друг начин накрая всичко ще си дойде на мястото. След два дни предстои гласуването на двата иска за наследство в Съвета на графовете. Мине ли вотът, ще изчезне и политическата мотивация да се вдига шум около обвинението срещу мен, и цялата тази история ще започне да заглъхва. — Това щеше да прозвучи много утешително, ако не беше добавил: — Поне така се надявам.
— Не трябваше да предлагам карантината ви да трае, докато свърши годината ми на траур. Първо трябваше да изпробвам Василий със Зимния празник. Сетих се твърде късно. Не мога обаче да рискувам Ники, просто не мога. Преживяхме твърде много, за да го изгубя сега.
— Мисля, че инстинктите ви водят добре. Дядо ми обичаше да цитира една кавалерийска поговорка: „Трябва да прекосиш тежкия терен възможно най-леко“. Просто ще се снишим за известно време, така че да не тревожим бедния Василий. А когато вуйчо ви се върне, ще му обясним как стоят нещата. — Той я погледна косо. — Или пък може просто да не се виждаме за една година.
— Това би ми било изключително неприятно — призна тя.
— Е, значи този вариант го изключваме. — Той се усмихна.
— Но аз дадох дума, Майлс. Не исках, но го направих.