Выбрать главу

— Но пък човек се замисля за това кои са приятелите на Алексей. Разбирам. — Опита да заговори делово: — Е, смяташ ли да заковеш Ришар и Сигюр в Съвета вдругиден?

— Има нещо в тази връзка, което трябва да ти кажа. — Погледна встрани, потупа устните си с пръст и я погледна отново. Все още се усмихваше, но очите му бяха сериозни, почти безизразни. — Струва ми се, че направих стратегическа грешка. Сигурно се досещаш, че Ришар Ворутиър се възползва от слуховете и се опита да ме принуди да гласувам за него?

— Помислих си, че нещо от този сорт може да е станало, зад кулисите — отвърна тя колебливо. — Но не предполагах, че е било толкова директно.

— Грубо всъщност. — Той се намръщи. — Тъй като изнудването не е сред любимите ми похвати, отвърнах на удара, като заложих цялото си влияние, доколкото го имам, на Доно.

— Браво!

Той се усмихна, но поклати глава.

— Двамата с Ришар се озовахме в безизходно положение. Ако той спечели графската титла, моето открито противопоставяне го принуждава, повече или по-малко, да изпълни заканата си, за което ще разполага и с правото, и с властта. Няма да действа незабавно — предполагам, че ще му трябват няколко седмици, докато набере съюзници и мобилизира ресурсите си. А ако има и най-малкия усет за тактика, ще изчака да мине сватбата на Грегор. А оттам нататък ти е ясно какво следва.

Стомахът й се сви. Беше й повече от ясно, но…

— Може ли да се отърве от теб, като те обвини в убийството на Тиен? Мислех, че всяко подобно обвинение ще бъде анулирано.

— Ако по-разумните сред приятелчетата му не го разубедят… става сложно. Всъщност, колкото повече мисля за това, толкова по-зле ми изглежда. — Разтвори ръка с дланта нагоре върху коляното си и започна да брои на пръсти. — Покушението отпада. — Ако се съдеше по гримасата му, това беше предназначено да прозвучи като шега. Почти. — Грегор не би го позволил за нещо по-дребно от държавна измяна, а, за жалост, Ришар е лоялен към Империята. Той, изглежда, наистина вярва, че съм убил Тиен, което го прави почтен човек, в известен смисъл. Вариантът да дръпнем Ришар настрани и да му кажем истината за Комар отпада директно. Бих казал, че ни очаква сложно маневриране около липсата на доказателства и присъда в този смисъл, че от ИмпСи може да изфабрикуват някакви доказателства, но направо ми се завива свят, като си помисля какви може да са. Нито моята, нито твоята репутация ще им бъдат първостепенен приоритет. А ти със сигурност ще се озовеш под светлината на прожекторите, рано или късно, а аз… няма да съм в състояние да контролирам всичко, което се случва.

Екатерин беше стиснала зъби до болка. Прокара език по устните си, за да отпусне напрегнатите мускули на челюстта си.

— Бях специалист по издръжливостта. В старите дни.

— Надявах се да ти донеса нови дни.

Нямаше представа как да отвърне на това, така че само сви рамене.

— Има и друг избор. Друг начин да отклоня този… тази кал.

— Какъв?

— Мога да отстъпя. Да прекратя кампанията. Да гласувам въздържал се… не, това едва ли ще е достатъчно. Да гласувам в полза на Ришар, тогава. Да отстъпя публично.

Тя си пое рязко дъх. „Не!“

— Грегор ли те помоли да го направиш? Или ИмпСи?

— Не. Засега поне. Но се чудех дали… ти не би искала да го направя.

Тя погледна встрани и бавно си пое дъх, издиша — и така три пъти. Когато го погледна отново, каза:

— Мисля, че след това и на двама ни ще се наложи да използваме този твой бутон за рестартиране.

Той изслуша думите й с каменна физиономия, като се изключеше едва забележимото потрепване в крайчеца на устата му.

— Доно няма достатъчно гласове.

— Стига да получи твоя… ще е достатъчно за мен.

— Стига да разбираш какви са вероятните последствия.

— Разбирам.

Нямаше ли нещо, с което да помогне на каузата му? Е, тайните врагове на Майлс едва ли биха дърпали толкова много конци, ако не искаха да предизвикат някакъв прибързан и необмислен ход. Неподвижност тогава, и мълчание — не на уплашена жертва, а на ловец, който чака в засада. Тя погледна изпитателно Майлс. Беше си сложил обичайната жизнерадостна маска, но напрежението прозираше под нея…

— Просто от любопитство — кога за последен път използва пристъпния си стимулатор?

Той не я погледна в очите.

— Преди… доста време. Бях прекалено зает. Знаеш, че ме поваля на легло за цял ден.

— А по-добре ли е да те повали насред залата на Съвета в деня на Страшния съд? Не. Чака те гласуване, ако не се лъжа. Ще го използваш довечера. Обещай ми!

— Да, мадам — смирено рече той. Неразгадаемото пламъче в очите му подсказваше, че не е толкова съкрушен, колкото се опитваше да внуши физиономията му на сритано куче. — Обещавам.