„Обещания.“
— Трябва да тръгвам.
Той стана, без да спори.
— Ще те изпратя. — Тръгнаха ръка за ръка по пътечката сред капаните на захвърлената история.
— Как стигна дотук?
— С такси.
— Да кажа ли на Пим да те закара?
— Да.
Накрая двамата потеглиха заедно в задното отделение на широката стара бронирана кола. Говореха за дребни неща, сякаш разполагаха с всичкото време на света. Пътуването беше кратко. Не се докоснаха, докато той й държеше вратата да слезе. Колата потегли. Затъмненият купол скри… всичко.
Мускулите на Иван, задвижващи усмивката му, сдаваха багаж. Дворецът Ворхартунг тънеше в пищна украса за приема, който Съветът на графовете даваше в чест на комарската делегация, пристигнала за сватбата на Грегор, която комарците упорито наричаха „сватбата на Лайза“. Светлини и цветя красяха главното преддверие, широките стълби към галерията на Съвета и просторната зала, където беше сервирана вечерята. Приемът свърши двойна работа — освен в чест на сватбата беше в чест и на решението за разширяване на слънчевото огледало, което беше одобрено, или наложено силом, в зависимост от политическите възгледи на присъстващите, миналата седмица в Съвета. Императорски дар за булката от наистина планетарен мащаб.
Богатата вечеря беше последвана от речи и холовидео презентация, която демонстрира не само плановете за огледалото, което беше жизненоважно за бъдещето на комарското тераформиране, а и неоповестяван досега проект за нова скокова станция, която предстоеше да бъде построена от съвместен бараярско-комарски консорциум, включващ „Индустрии Тоскана“ и „Ворсмит ООД“. Майка му го беше натоварила с грижата за една комарска наследница, която трябваше да забавлява на това интимно соаре от петстотин души. Уви, въпросната наследница беше надхвърлила шейсетте, омъжена и леля на бъдещата императрица.
Тази жизнерадостна сивокоса дама се радваше на голям дял от „Индустрии Тоскана“, на няколко хиляди комарски планетарни акции с право на глас и на неомъжена внучка, която явно боготвореше, и изобщо не се стряскаше от факта, че е заобиколена от множество представители на висшата ворска каста. Иван се възхити на портретните холоснимки на внучката и се съгласи, че момичето е чаровно, красиво и, по всичко личи, изключително интелигентно. Но понеже освен това било само на седем години, предпочели да го оставят у дома. След като чинно разведе леля Ана и свитата й от подлизурковци из двореца, като й посочваше най-забележителните му архитектурни и исторически качества, Иван съумя да натика цялата групичка обратно сред тълпата от комарци около Грегор и Лайза и се зае да планира бягството си. Докато леля Ана, извисила глас да надвика глъчката, информираше майка му колко „сладко момче“ бил синът й, той се сля на заден ход с тълпата и си запробива път към сервитьорите, разставени на пост покрай стените с подноси, които се огъваха под тежестта на коктейлите.
Едва не събори двама влюбени, които си пробиваха път по страничната пътечка и бяха толкова заети да се зяпат, че не виждаха къде вървят. Лорд Уилям Ворташпула, наследник на граф Ворташпула, наскоро бе обявил годежа си с лейди Кася Воргоров. Каси изглеждаше чудесно — блеснали очи, поруменели страни, дълбоко деколте — по дяволите, беше ли взела мерки да уголеми бюста си, или просто беше доузряла през последните две години? Иван още си блъскаше главата над последното, когато тя улови погледа му. Тръсна глава, при което цветята, вплетени в правата й кестенява коса, подскочиха, вирна самодоволно нос, стисна по-здраво ръката на годеника си и подмина Иван. Лорд Ворташпула измрънка кратко подобие на поздрав преди да бъде завлечен от половинката си.
— Хубаво момиче — обади се нечий дрезгав глас до лакътя на Иван и той стреснато се обърна. Далечният му братовчед граф Фалко Ворпатрил го гледаше изпод невероятно рошавите си сиви вежди. — Жалко, че я изпусна, Иване. Заряза те за по-висока титла, а?
— Каси Воргоров не ме е зарязала — разгорещи се Иван. — Дори не съм я ухажвал.
Басовият смях на Фалко изразяваше твърде неприятно за Иван недоверие.
— Майка ти ми каза, че Каси много си падала по теб, навремето. Изглежда, напълно се е възстановила. Каси, не майка ти, горката жена. Макар че лейди Алис, изглежда, също е превъзмогнала разочарованието си от злополучните ти любовни връзки — каза той и погледна към другия край на салона, където се тълпеше групата около императора и където Илян кавалерстваше на лейди Алис по обичайния си ненатрапчив начин.