— Нито една от любовните ми връзки не е била злополучна, сър — намусено каза Иван. — Всички приключиха по взаимно приемлив начин. Решението да не се обвързвам е мое.
Фалко само се усмихна. Иван, понеже не желаеше да захапва повече въдицата, се поклони любезно на възрастния, но изпъчен като младо момче граф Ворхалас, който се беше приближил до стария си колега Фалко. Фалко беше или прогресивен консерватор, или консервативен прогресист, спечелил си лошата слава на фурнаджийска лопата, ухажвана и от двете страни. Откакто Иван се помнеше, Ворхалас беше ключовата фигура на Консервативната партия, която се явяваше вечна опозиция на предвожданата от Воркосиган Центристка машина. Не беше лидер на партията, но репутацията му на човек с желязна последователност го правеше фигурата, която всички останали взимаха за пример.
Ивановият братовчед Майлс избра точно този момент да се появи на пътечката, усмихнат и с ръце в джобовете на воркосиганската фамилна униформа в кафяво и сребърно. Иван напрегна мускули, готов да се шмугне встрани от огневата линия, в случай че Майлс си търсеше доброволци за каквато там небогоугодна интрижка замисляше евентуално в момента, но братовчед му само го поздрави небрежно. Измърмори по едно „добър вечер“ на двамата графове, а на Ворхалас кимна почтително — жест, който старият човек му върна след миг на колебание.
— Какви са ти плановете, Воркосиган? — поинтересува се Фалко. — Ще ходиш ли на приема в Дом Ворсмит след края на тукашното мероприятие?
— Не, приема ще го покрие останалата част от екипа. Аз ще бъда на партито на Грегор. — Поколеба се, после се усмихна любезно. — Освен, може би, ако вие двамата сте склонни да преразгледате иска на лорд Доно и предпочетете да идем някъде и да го обсъдим?
Ворхалас само поклати глава, но Фалко се изсмя високо.
— Откажи се, Майлс. Безнадеждно е. Господ ми е свидетел, че се стараеш с всички сили — аз поне все в теб се препъвам, където и да ида през последната седмица — но се боя, че Прогресистите ще трябва да се задоволят с победата си за слънчевото огледало.
Майлс хвърли поглед към оредяващата тълпа и сви рамене. Доста се беше потрудил да осигури одобрението на проекта, внесен от Грегор, помисли си Иван, като същевременно лобираше интензивно за Доно и Рене. Нищо чудно, че изглеждаше изцеден.
— Всички инвестирахме в собственото си бъдеще с това решение. Мисля, че разширяването на огледалото ще започне да носи плодове на империята много преди да е завършило тераформирането.
— Хм — смънка неутрално Ворхалас. Той беше гласувал въздържал се по въпроса за огледалото, но Грегор си беше осигурил мнозинство и това обезмисли гласа му.
— Ще ми се Екатерин да беше тук тази вечер и да види това — с копнеж добави Майлс.
— Ти защо не я доведе впрочем? — попита Иван. Не проумяваше стратегията, избрана от Майлс по този въпрос — смяташе, че за обсадената двойка би било много по-добре да отправи открито предизвикателство към общественото мнение и така да го пречупи с постоянството си, вместо да прекланя малодушно глава пред него. Пък и фукливата храброст би била много повече в стила на Майлс.
— Ще видим. След утре. — После добави под сурдинка: — Ще ми се проклетото гласуване вече да беше минало.
Иван се ухили и на свой ред сниши глас:
— И това да го чуя от бетанската ти уста? Наполовина бетанска. Мислех, че одобряваш демокрацията, Майлс. Или вече не ти харесва чак толкова?
Майлс се поусмихна, но отказа да захапе въдицата. Пожела лека нощ на събеседниците си и се отдалечи с известна вдървеност в походката.
— Момчето на Арал не изглежда добре — отбеляза Ворхалас, загледан след него.
— Е, все пак се уволни по здравословни причини от Службата — подсети го Фалко. — Цяло чудо е, че се задържа там и толкова. Предполагам, че старите му проблеми са му представили сметката.
Това беше вярно, помисли си Иван, но не в смисъла, който влагаше Фалко. Физиономията на Ворхалас беше замръзнала в сурово изражение, навярно от мисълта за пренаталните солтоксинови увреждания на Майлс и ролята на семейство Ворхалас в нанасянето им. На Иван му дожаля за стареца и каза:
— Не, сър. Беше ранен по време на акция. — Всъщност сивкавият оттенък на кожата и затрудненията в движението навеждаха на мисълта, че Майлс наскоро е имал пристъп.
Граф Ворхалас го погледна и се намръщи замислено.
— Да те питам, Иване. Ти го познаваш добре. Какво мислиш за грозните слухове, които циркулират из града — за него и за покойния съпруг на онази жена… Ворсоасон?
— Мисля, че са стопроцентова измислица, сър.