— Къде е колата, по дяволите? — Вдигна китка към устните си и повика шофьора по комуникатора: — Йорис?
Оливия неспокойно каза:
— Ако някой друг е дошъл да паркира, Йорис е трябвало да мине през целия гараж, до най-горното ниво, после да се спусне до изхода от другата страна и да заобиколи пресечката. Тук няма място да се обърне такава кола.
— Не и без… — започна Забо. Прекъсна го тихо жужене, долетяло сякаш отникъде, звук добре познат за слуха на Иван. Забо падна като отсечено дърво.
— Зашеметител! — изрева Иван и се хвърли зад най-близката колана вдясно. Огледа се за Оливия, но тя се беше метнала в обратната посока заедно с Доно. Още два добре насочени изстрела повалиха скочилите вляво и вдясно гвардейци, макар че единият успя да стреля веднъж напосоки преди да се строполи на земята.
Иван, клекнал между колоната и една очукана наземна кола, изруга безсилно — беше невъоръжен, — и подаде глава да разбере откъде са дошли изстрелите. Колони, коли, слабо осветление, сенки… по-нагоре по рампата нечий силует се отдели от сянката на една колона и се скри между паркираните нагъсто возила.
Правилата при престрелка със зашеметители бяха прости. Сваляш всичко, което се движи, и ги сортираш по-късно, като се надяваш, че никой от пострадалите няма слабо сърце. Иван можеше да вземе зашеметителя на изпадналия в безсъзнание гвардеец на Доно, стига да успееше да се протегне достатъчно, без да привлече огъня…
Някой прошепна откъм рампата:
— Накъде тръгна той?
— Към входа. Гоф ще се погрижи за него. Ти гледай да гръмнеш онзи проклет офицер.
Което означаваше, че нападателите са най-малко трима. Добре, нека са четирима. Най-малко четирима. Проклинайки претъпкания гараж, Иван отстъпи заднишком на ръце и колене от колоната и се опита да намери пролука между редицата коли и стената към входа. Ако стигнеше до улицата…
Сигурно беше отвличане. Ако беше замислено като покушение, нападателите им щяха да изберат смъртоносно оръжие и досега групичката им да е оплескала стените на гаража с кръв. В тесния процеп между две коли, надолу към края на рампата вляво от Иван, се мерна нечий бял силует — вечерната рокля на Оливия. Иззад колоната там се чу тъп удар, последва го гаден звук — като от тиква, разплескала се върху цимент.
— Браво! — долетя гласът на Доно.
Майката на Оливия, напомни си Иван, навремето беше служила като личен бодигард на невръстния император. Пробва да си представи образователните сеанси майка-дъщеря, провеждащи се в уютната атмосфера на дома на Куделка. Беше повече от сигурен, че програмата не се изчерпва само с уроци как се бърка кекс.
Една облечена в черно фигура хукна през празното пространство.
— Ето го! След него! Не, не… трябва да остане в съзнание!
Тичащи стъпки, борба и тежко дишане, удар, задавен вик… като се молеше всички да са достатъчно заети, Иван се хвърли към зашеметителя на гвардееца, грабна го и се шмугна обратно зад прикритието си. Откъм издигащата се рампа вдясно долетя рев на кола, която се придвижваше бързо и незаконно на заден ход към тях. Иван рискува да хвърли едно око иззад бронята на прикриващата ги кола. Очуканият пикап наби рязко спирачки на завоя и широко отворените му задни врати се разлюляха. Двама мъже заблъскаха Доно към него. Устата му зееше, краката му се плетяха, а на лицето му бяха изписани болка и удивление.
— Къде е Гоф? — излая шофьорът, извил врат към двамата си другари и плячката им. — Гоф! — извика той.
— Къде е момичето? — попита единият от тях.
Другият каза:
— Зарежи момичето. Хайде, помогни ми да го натикаме отзад. Ще свършим работата, ще го оставим и ще сме се измели преди да е изтичала за помощ. Малка, заобиколи и се погрижи за високия офицер. Той не беше предвиден в картинката. — Издърпаха Доно в пикапа — не, само наполовина вътре. Един от мъжете извади от джоба си шише, свали капачката и го остави до вратата на пикапа, така че да му е подръка. Какво ставаше, по дяволите?… „Това не е отвличане.“
— Гоф? — извика неуверено към сенките човекът, изпратен да сгащи Иван, докато подтичваше превит на две покрай колите.
Изключително неприятното, предвид обстоятелствата, жужене на вибронож пропя откъм ръката на мъжа, наведен над Доно. Залагайки всичко на една карта, Иван скочи и стреля.
Уцели без проблеми мъжа, който търсеше Гоф — човекът се разтресе, падна и не мръдна. Хората на Доно носеха тежки зашеметители и не без причина, очевидно. Иван успя само да опърли единия от другите двама. Те зарязаха Доно и се хвърлиха зад пикапа. Доно се свлече на пода на гаража и се сви на топка. При всичката стрелба наоколо това решение едва ли беше по-лошо от спринт към изхода, но Иван съвсем ясно си представяше какво ще стане, ако пикапът тръгне назад.