По-нагоре по рампата, от другата страна на пикапа, изплющяха още два изстрела.
Тишина.
След малко Иван извика предпазливо:
— Оливия?
Отговори му някъде от горния край на рампата с изтънялото гласче на малко момиче:
— Иване? Доно?
Доно се разтресе на пода и изпъшка.
Иван предпазливо се изправи и тръгна към пикапа. Като изчака няколко секунди, навярно да види дали Иван няма да привлече нова стрелба, Оливия се надигна иззад прикритието си и затича надолу по рампата към него.
— Откъде взе зашеметителя? — попита той, когато Оливия изскочи иззад пикапа. Беше боса, а вечерната й рокля се диплеше около хълбоците, натъпкана в чорапогащника.
— От Гоф — каза тя и разсеяно си оправи полите. — Доно! О, не! — Напъха зашеметителя в деколтето си и коленичи до облечения в черно мъж. Когато вдигна ръката си, тя беше покрита с кръв.
— Само ми поряза крака — изохка Доно. — Не уцели. О, боже! Оооох!
— Лежи неподвижно, любов моя! — заповяда Оливия. Огледа се трескаво, скочи и надзърна в тъмното товарно отделение на пикапа, после решително отпра дантелената фуста на вечерната си рокля. Продължи да я дере на ивица, като остави едната по-широка за тампон. Наложи го върху дългия плитък прорез по дължината на Доновото бедро и го превърза стегнато, за да спре кървенето.
Иван заобиколи пикапа, хвана двете жертви на Оливия за яките и ги извлече така, че да са му под око. Междувременно Оливия беше вдигнала Доно да седне и в момента главата му почиваше между гърдите й, а тя го галеше по косата. Доно беше блед, трепереше и дишаше неравномерно.
— Удари те в слънчевия сплит, нали? — попита Иван.
— Не. По-надолу — изохка Доно. — Иване… помниш ли, че винаги, когато някой от вас, момчетата, го сритаха в топките, по време на спортна среща или нещо друго, помниш ли как се смеех, докато нещастникът се превиваше? Съжалявам. Не знаех. Съжалявам…
— Шшт — успокои го Оливия.
Иван приклекна да погледне отблизо. Първата помощ, оказана от Оливия, си беше свършила работата — бежовата коприна беше напоена с яркочервена кръв, но кървенето определено беше намаляло. Доно нямаше да им умре в ръцете от загуба на кръв. Нападателят беше срязал панталона му. Виброножът лежеше захвърлен на пода. Иван стана и внимателно огледа бутилката. Извърна глава при силната миризма на течен бинт. Замисли се дали да не го даде на Оливия, за да спре окончателно кървенето, но бог знае какви гадории можеше да са прибавили към лекарството. Вместо това затвори грижливо шишето и огледа сцената.
— Изглежда — с разтреперан глас рече той, — че някой е искал да обърне знака на бетанската ти хирургическа операция, Доно. Да те дисквалифицира точно преди гласуването.
— И аз стигнах до същия извод — измърмори Доно.
— Без упойка. Течният бинт сигурно е трябвало да спре кървенето. За да са сигурни, че ще оцелееш да видиш провала си.
— Това е ужасно! — отвратено извика Оливия.
— Това — въздъхна Доно — е работа на Ришар. Най-вероятно. Не мислех, че ще стигне толкова далеч…
— Това… — почна Иван и млъкна. Навъси се, впил поглед във виброножа, и го подритна с върха на ботуша си. — Не казвам, че одобрявам постъпката ти, Доно, или онова, което се опитваш да направиш. Но това просто не е редно.
Доно плъзна ръце към слабините си.
— По дяволите — въздъхна той. — Даже не го бях изпробвал още. Пазех се. Поне веднъж в живота си исках да съм девствен за първата си брачна нощ…
— Можеш ли да станеш?
— Шегуваш ли се?
— Не. — Иван се огледа неспокойно. — Къде остави Гоф, Оливия?
— До третата колона — посочи тя.
— Добре. — Иван отиде да го довлече при останалите, като се чудеше къде ли се е дянала колата на Пиер. Гоф също беше в безсъзнание, но изглеждаше доста по-зле от жертвите на зашеметителя, вероятно заради зеленикавия оттенък на кожата си и странната мека подутина на главата. По обратния път той спря до Забо да повика Йорис по комуникатора му. Не получи отговор, но пък се увери, че пулсът на главния гвардеец е равномерен.
Доно се размърда, но още не беше готов да се изправи. Иван се намръщи, огледа се и изтича нагоре по рампата.
Зад следващия завой откри колата на Пиер, изтласкана встрани и напреко на бетонната пътека. Нямаше представа как бяха подмамили Йорис да излезе, но младият гвардеец лежеше зашеметен пред колата. Иван въздъхна и го завлече в задното отделение, после върна внимателно колата на заден ход и я спря до пикапа.