Още нямаше и помен от Доно, по дяволите! Но и в другия отбор липсваха играчи. Както беше предсказал Майлс, поредица от графове, членове на Консервативната партия, се позоваха на правото си на двеминутна реч и започнаха да си предават един на друг Кръга, с дълги паузи и шумолене на документи. Всички графове, опитни в това упражнение, погледнаха часовниците си, преброиха присъстващите и се настаниха удобно. Грегор наблюдаваше безучастно, без намек за нетърпение да проличи по хладното му тясно лице.
Майлс прехапа долната си устна — пулсът му започваше да се ускорява. Съвсем като битка, да, съвсем като битка беше този миг на хвърлени зарове. Каквото и да беше оставил несвършено, вече беше късно да го оправя. „Напред. Напред. Напред!“
Пристъп на паника стисна Екатерин за гърлото, когато отвори вратата и видя, че на верандата стоят Василий и Хюго. Последва го пристъп на гняв, задето бяха убили радостта, с която посрещаше преди роднините си. Удържа се, на косъм да не запелтечи възмутено, че е спазила условията им. „Поне изчакай да те обвинят.“ Овладя кипящите си чувства и каза негостоприемно:
— Да? Сега пък какво искате?
Те се спогледаха и Хюго каза:
— Може ли да влезем?
— Защо?
Ръцете на Василий се стиснаха в юмруци, после се отпуснаха и той отри потна длан в панталона си. Днес беше облечен в лейтенантската си униформа.
— Въпросът не търпи отлагане.
На лицето му отново се беше изписало онова неспокойно изражение, което сякаш казваше: „Помощ, аз съм в разюзданата столица!“ Екатерин силно се изкушаваше да им затръшне вратата и да остави Василий на милостта на каквито там канибали населяваха, според него, столичните улички… или салони. Но Хюго добави:
— Моля те, Екатерин. Въпросът наистина не търпи отлагане.
Тя отстъпи намусено встрани и им махна да влязат. Не седнаха.
— Ники тук ли е? — веднага попита Василий.
— Да. Защо?
— Искам незабавно да го приготвиш за път. Искам да го изведа от столицата колкото се може по-скоро.
— Какво?! — само дето не изпищя Екатерин. — Защо? Сега пък какви лъжи са ти помътили мозъка? Не съм се виждала, нито съм говорила с лорд Воркосиган, с изключение на едно кратко посещение онзи ден, колкото да му кажа, че съм заточена. И ти се съгласи! Хюго ми е свидетел!
Василий размаха ръце.
— Не е това. Разполагам с нова и още по-смущаваща информация.
— Ако е от същия източник, значи си по-голям глупак, отколкото смятах, че е възможно, Василий Ворсоасон.
— Проверих я, като се обадих на самия лорд Ришар. През последните два дни научих много повече за тази опасна ситуация. Веднага щом Ришар Ворутиър бъде утвърден за граф на окръг Ворутиър, тази сутрин, той възнамерява да повдигне обвинение в убийство в Съвета на графовете срещу лорд ревизор Воркосиган във връзка със смъртта на братовчед ми. Стане ли това, ще се лее кръв.
Стомахът на Екатерин се сви на топка.
— О, не! Глупакът му с…
Вуйна Вортис, привлечена от разговора на висок глас, се появи откъм кухнята навреме, за да чуе последното. Ники, който я следваше по петите, сподави ентусиазирания си вик при вида на изопнатите лица на възрастните.
— Здравей, Хюго — каза вуйна Вортис. После добави неуверено: — И, ъъ… Василий Ворсоасон, нали? — Екатерин им беше предала, на нея и на Ники, само в най-общи линии последния си разговор с тях. Ники се беше възмутил и поуплашил. Вуйна Вортис беше подкрепила мнението на Майлс, че ще е най-добре да изчакат завръщането на съпруга й и тогава да се опитат да оправят недоразумението.
Хюго й кимна почтително и продължи тежко:
— Трябва да се съглася с Екатерин, но това само потвърждава тревогите на Василий. Не мога да си представя какво го е прихванало Ворутиър да предприеме такъв ход, докато самият Арал Воркосиган е в града. Човек би си помислил, че ще има достатъчно ум да изчака вицекралят да се върне на Сергияр и тогава да напада наследника му.
— Арал Воркосиган! — извика Екатерин. — Да не мислиш, че Грегор ще си седи и ще гледа спокойно как някой обижда един от личните му Гласове? Да не говорим каква ще е реакцията му, ако някой се опита да разпали публичен скандал две седмици преди сватбата му… Ришар не е глупак, той е луд. Или пък е воден от някаква сляпа паника, но за какво толкова има да се паникьосва?
— Доколкото знам, той си е луд — каза Василий. — Нали е Ворутиър, в края на краищата. Ако това прерасне в някоя от кръвопролитните улични схватки между висшите вори, каквито помним от миналото, никой в столицата няма да е в безопасност. Искам да отведа Ники преди да е приключило гласуването. Ще затворят монорелсовия, както по време на Претендентството. — Той погледна към вуйна Вортис за потвърждение на този факт.