— Мамо, не се налага да тръгвам, нали? Довечера щях да ходя при Артур! Не искам да тръгвам с Василий! — Гласчето му беше изтъняло от тревога.
Василий вдиша дълбоко и направи опит да възстанови равновесието и достойнството си.
— Мадам, овладейте детето си!
Тя го изгледа продължително.
— Защо, Василий? — каза накрая, с глас като коприна. — Мислех, че ми отнемаш правата върху него. Явно нямаш доверие в преценката ми относно сигурността и добруването му. Тогава защо очакваш аз да го контролирам?
Вуйна Вортис явно усети ударението, защото примижа оценяващо. Хюго, баща на три деца, също не го пропусна. Тя току-що беше снабдила Ники с мълчаливо разрешение да прави каквото си иска. Ергенът Василий не разбра нищо.
— Василий, наистина ли смятате, че е мъдро да… — почна вуйна Вортис.
Василий протегна ръка, този път по-строго.
— Ники! Тръгвай. Трябва да хванем влака в единайсет и пет от Северната гара!
Ники скри ръце зад гърба си и храбро каза:
— Няма.
Василий продължи с тон на последно предупреждение:
— Ще дойдеш, та дори ако се наложи да те нося!
Ники отвърна задъхано:
— Ще викам. Ще кажа на всички, че ме отвличаш. Ще им кажа, че не си ми баща. И всичко това ще е вярно!
Хюго изглеждаше все по-притеснен.
— За бога, не докарвай детето до истерия, Василий. Могат да пищят с часове, започнат ли веднъж. И всички те зяпат, сякаш си въплъщение на Пиер Кървавия. Разни дребни стари дами почват да ти четат конско и…
— Като тук присъстващата — прекъсна го вуйна Вортис. — Господа, позволете да ви разубедя…
Изтормозеният и почервенял Василий посегна отново, но Ники беше по бърз и този път се скри зад професорката.
— Ще им кажа, че ме отвличаш с цел морално разложение! — заяви той иззад солидното си прикритие.
Василий се обърна към Хюго и възкликна потресено:
— Той откъде знае за тези неща?
Хюго махна отегчено.
— Сигурно го е чул някъде. Децата често повтарят неща, без да ги разбират, нали знаеш.
Василий явно не знаеше. Лоша памет, може би?
— Ники, виж — подхвана разсъдливо Хюго, като се наведе малко, за да надзърне към момчето, свило се в убежището си зад кипящата от гняв професорка. — Щом не искаш да тръгнеш с Василий, какво ще кажеш да ни дойдеш на гости за известно време, на мен, вуйна Розали, Еди и момчетата?
Ники се поколеба. Екатерин също. Това можеше и да проработи, с още едно побутване, но Василий се възползва от моментното разсейване и отново посегна да хване ръката на Ники.
— Ха! Пипнах те!
— Ааа! Ааа! Ааа! — запищя Ники.
Може би поради липсата си на родителски опит, който би му помогнал да различи истинската болка от крясъците за ефект, Василий инстинктивно се дръпна назад, когато Екатерин тръгна към него с мрачна физиономия, и хватката му се поотпусна. Ники се отскубна и хукна към стълбите.
— Няма да тръгна! — изкрещя Ники през рамо, докато тичаше нагоре по стъпалата. — Няма, няма! Не можеш да ме накараш. Мама не иска да тръгна! — На последното стъпало се обърна и изкрещя трескаво, докато Василий, решил да го гони, тичаше към стълбището: — Ще съжаляваш, че разстрои майка ми!
Хюго, с десет години по-голям и с много повече житейски опит, поклати безпомощно глава и бавно тръгна след Василий. Вуйна Вортис, силно разстроена, ако се съдеше по пепелявия цвят на лицето й, завършваше колоната. На горния етаж се тресна врата.
Екатерин изтича със свито сърце по коридора. Василий се беше навел към ключалката на вуйчовия й кабинет и дърпаше дръжката на вратата.
— Ники! Отвори! Веднага отключи, чуваш ли? — После се обърна умолително към Екатерин. — Направи нещо!
Екатерин се облегна на стената, скръсти ръце и бавно се усмихна.
— Познавам само един човек, успявал някога да прикотка Ники иззад заключена врата. И той не е тук.
— Накарай го да излезе!
— Ако наистина настояваш да поемеш настойничеството над него, Василий, то това си е твой проблем — хладно го осведоми Екатерин. „Първият от много“ остана неизречено, но повече от ясно.
Хюго изкачи задъхано последното стъпало и каза:
— Накрая се успокояват и излизат. Ако в стаята няма храна, ще е по-скоро.
— Ники — сдържано рече професорката — знае къде дядо му Вортис му крие курабийките си.
Василий изправи рамене и огледа тежката дървена врата със стабилни железни панти.
— Бихме могли да я разбием, струва ми се — колебливо рече той.
— Няма да разбивате нищо в моята къща, Василий Ворсоасон! — каза вуйна Вортис.
Василий се обърна към Екатерин.
— Тогава ми донеси отвертка!
Екатерин не помръдна.
— Сам си я намери. — Не добави на глас „смотаняк тъп“, но посланието й като че ли стигна до адресата си.