Василий се изчерви ядно, но пак се наведе към ключалката.
— Какви ги върши той вътре? Чувам гласове.
Хюго също се наведе.
— Използва комтаблото, струва ми се.
Вуйна Вортис хвърли поглед по коридора към вратата на спалнята си. От нея се влизаше в банята, а от банята — в кабинета на професора. Е, щом вуйна Вортис не възнамеряваше да посочи този алтернативен и неохраняван маршрут на двамата мъже, залепили ухо на вратата, защо да го прави Екатерин?
— Чувам два гласа. На кого би могъл да се обажда по комтаблото, за бога? — попита Василий с пренебрежителен тон. Явно не очакваше отговор.
Екатерин внезапно се сети и дъхът й спря.
— О, боже! — възкликна тя.
Вуйна Вортис я погледна. В миг на паника, Екатерин се замисли дали да не се втурне през банята и да изключи комтаблото преди да е станало късно. Но ехото на един засмян глас се вмъкна в мислите й. „Да видим какво ще стане.“
„Да. Да видим.“
Един от графовете, поддържащи Борис Вормонкриеф, каканижеше монотонно от Ораторския кръг, Майлс започваше да се чуди колко ли още ще продължи тази тактика на забавяне. Грегор определено изглеждаше отегчен.
Личният гвардеец на императора се появи откъм малката конферентна зала, качи се на подиума и прошепна нещо в ухото на господаря си. Грегор като че ли се изненада, каза няколко думи на гвардееца и го освободи. После даде дискретен знак на лорд пазителя на Ораторския кръг, който побърза да се приближи до него. Майлс се напрегна, очаквайки Грегор да сложи край на обструкциите и да нареди начало на гласуването, но лорд пазителят само кимна и се върна на мястото си. Грегор стана и излезе през вратата зад подиума. Графът, взел думата, погледна встрани при това раздвижване, поколеба се, после продължи. „Може да не е нещо важно“ — каза си Майлс. — „Дори и на императорите им се налага да отидат до тоалетната.“
Възползва се от момента и включи комуникатора на китката си.
— Пим? Какво става с Доно?
— Току-що получих потвърждение от Дом Ворутиър — отвърна Пим. — Доно е тръгнал насам. Капитан Ворпатрил го придружава.
— Чак сега?
— Явно се е прибрал преди няма и час.
— Какво е правил цяла нощ? Едва ли би избрал точно нощта преди вота да гони фусти с Иван — от друга страна, може да бе искал да докаже нещо… Няма значение. Само се погрижи да стигне тук жив и здрав.
— Имаме грижата, милорд.
Грегор наистина се върна след долу-горе толкова време, колкото би му било необходимо да пусне една вода. Седна на мястото си, без да прекъсва оратора, но хвърли странен и донякъде развеселен поглед към Майлс. Майлс го погледна въпросително, но Грегор не му даде друга улика, а нагласи на лицето си обичайната безизразна маска, която можеше да прикрие всичко, от пълно отегчение до пъклен гняв.
Майлс нямаше намерение да възрадва противниците си, като си загризе ноктите пред очите им. Консерваторите много скоро щяха да изчерпят запаса си от оратори, освен ако не пристигнеха нови попълнения. Майлс преброи още веднъж присъстващите, или по-скоро празните банки. Присъствието беше високо, нали предстоеше важно гласуване. Вортугалов и заместника му още ги нямаше, точно както беше обещала лейди Алис. Липсваха също Ворхалас, Ворпатрил, Ворфолс и Вормюир, макар че тяхното отсъствие беше доста по-загадъчно. Тъй като три, а навярно и всичките им четири гласа бяха в кърпа вързани на консерваторите, отсъствието им не беше загуба. Майлс почна да рисува завит гирлянд от ножове, саби и малки експлозии в другото поле на схемата си и зачака.
— …сто осемдесет и девет, сто и деветдесет, сто деветдесет и една — броеше Енрике с тон на дълбоко задоволство.
Карийн заряза работата си с лабораторното комтабло и хвърли поглед на ескобарския учен. С помощта на Мартя той довършваше окончателния инвентарен списък на откритите буболечки с воркосиганската ливрея, като едновременно с това ги настаняваше в почистената им до блясък стоманена къщичка, кацнала върху лабораторната маса.
— Само девет липсват — щастливо заключи Енрике. — По-малко от пет процента, което е приемлива загуба при злополука от такъв злощастен характер. Важното е, че имам теб, скъпа.
Той се обърна към Мартя и се пресегна през нея да вземе буркана с Воркосиганската маслена царица, която ликуващата по-малка щерка на гвардеец Янковски им беше донесла предната вечер. Енрике наведе буркана и изтръска внимателно буболечката върху дланта си. Според измерванията на Енрике царицата беше пораснала с близо два сантиметра покрай изпитанията на бягството си и сега покриваше цялата му длан, че и отгоре. Той я вдигна пред лицето си, приближи нос до нея, целувайки въздуха пред муцунката й, като в същото време галеше закърнелите й крила с върха на пръста си. Буболечката впи до кръв щипките си в ръката му и забръмча.