— Издават този звук, когато са щастливи — каза Енрике на Мартя в отговор на скептичния й поглед.
— О, така ли? — Мартя не беше много възхитена.
— Искаш ли да я погалиш? — предложи той и протегна подканящо към нея ръката си с гигантската буболечка.
— Ами… защо не? — Мартя повтори експеримента му и също бе възнаградена с бръмчене. Усмихна се накриво.
Карийн си помисли, че всеки мъж, чиято представа за добре прекарано време се заключава в храненето, галенето и грижите за същество, което отвръща на обичта му с враждебни звуци, би се разбирал идеално с Мартя. След още няколко окуражителни гукания Енрике сложи царицата в къщичката, където поколението й от работнички моментално се зае да я чисти, глези и храни.
Карийн въздъхна разнежено и се върна към задачата да дешифрира бележките на Марк върху ценовия анализ на първите пет хранителни продукта. Да ги кръсти щеше да е истинско предизвикателство. Идеите на Марк бяха твърде постни, а да пита Майлс нямаше никакъв смисъл, защото язвителните му предложения бяха все от рода на „Изповръщана ванилия“ и „Хрускави хлебарки“.
Сградата беше съвсем притихнала тази сутрин. Гвардейците, които Майлс не беше взел със себе си, бяха тръгнали с вицекраля и вицекралицата на някаква официална закуска в чест на бъдещата императрица. По-голямата част от прислугата беше освободена до обяд. Марк се беше възползвал от възможността — заедно с Мама Кости, която се беше превърнала в техен постоянен консултант по развойната дейност — и двамата бяха отишли да огледат една малка фабрика за опаковане на млечни продукти. Ципис беше открил подобно предприятие в Хасадар, което се местеше в по-голям град, и беше привлякъл вниманието на Марк към изоставените мощности като възможна основа за пилотната фабрика, където да започнат производството на продуктите от буболечешко масло.
Тазсутрешното пътуване на Карийн до работното й място се беше оказало кратко. Предната вечер беше настояла да преспи за пръв път в замъка Воркосиган. За нейна радост към двамата с Марк не се отнесоха нито като към деца, нито като към престъпници, нито като към идиоти, а с уважението, полагащо се на всяка двойка зрели хора. Бяха затворили вратата на стаята му и бяха правили онова, което не влизаше в работата на никой друг, освен на тях двамата. Тази сутрин Марк беше тръгнал по задачите си, подсвирквайки си доволно — и фалшиво: явно споделяше братовата си пълна липса на музикален слух. Карийн си тананикаше доста по-мелодично.
Някой тихо почука на рамката на вратата и я изтръгна от мислите й. На прага стоеше едно момиче от прислугата. Изглеждаше доста притеснено. Като цяло, прислугата избягваше коридора към лабораторията. Някои се бояха от буболечките. Повечето се страхуваха от нестабилните редове еднолитрови туби с масло, които понастоящем се издигаха и покрай двете стени, на височина над главата на средновисок човек. От опит знаеха, че озовеш ли се в този коридор, рискуваш да те завлекат в лабораторията и да те накарат да дегустираш новите продукти. Тази последна заплаха беше свела до минимум обикновено шумното и понякога натрапчиво присъствие на прислугата. Младата дама на прага, припомни си Карийн, страдаше и от трите вида страх едновременно.
— Госпожице Куделка, госпожице Куделка… доктор Боргос, имате посетители.
Прислужницата отстъпи встрани да направи път на двама мъже. Единият беше слаб, другият… голям. И двамата бяха с измачкани от път костюми по ескобарската мода, която Карийн беше опознала от опит благодарение на сътрудничеството си с Енрике. Слабият мъж, младеещ на средна възраст или млад с излъчване на застаряващ, трудно беше да се прецени, стискаше папка. Едрият просто си едрееше.
Слабият пристъпи напред и се обърна към Енрике:
— Вие ли сте доктор Енрике Боргос?
Енрике се оживи при звука на ескобарския акцент, без съмнение приятен повей от дома след дългото му самотно заточение сред бараярци.
— Да?
Слабият вдигна свободната си ръка в израз на радост.
— Най-после!
Енрике се усмихна стеснително и нетърпеливо едновременно.
— О, значи сте чули за работата ми? Да не сте случайно… инвеститори?
— Не бих казал. — Слабият се усмихна зловещо. — Аз съм наблюдаващ офицер Оскар Густиоз, това е помощникът ми, сержант Муно. Доктор Боргос… — Густиоз сложи ръка на рамото на Енрике, — арестувам ви по нареждане на Планетарния съд на Ескобар за измама, кражба в големи размери, неявяване в съда и нарушаване на гаранцията.