— Но — запелтечи Енрике, — това е Бараяр! Не можете да ме арестувате тук!
— О, мога, и още как — сурово рече Густиоз, шляпна папката върху лабороторното столче, което Мартя току-що беше овакантила, и я отвори. — Имам официална заповед за арест от съда — каза той и започна да прехвърля листовете, всичките с един куп печати, надраскани на ръка резолюции и намачкани от често разлистване — предварително съгласие за екстрадиране, издадено от бараярското посолство на Ескобар, заедно с три междинни молби, всичките одобрени, окончателно съгласие от Имперската канцелария тук, във Ворбар Султана, предварителни и окончателни заповеди от графската служба на окръг Ворбара, осемнадесет самостоятелни разрешения за транспортиране на затворник от бараярските имперски скокови станции по маршрут оттук до Ескобар, и последно, но не и по значение, разрешително от градската полиция на Ворбар Султана, подписано от самия лорд Ворбон. Трябваше ми повече от месец да си пробия път през цялата тази бюрокрация и не възнамерявам да остана дори и един час повече на тази забравена от бога планета. Можете да си вземете една чанта багаж, доктор Боргос.
— Но… но Марк е платил гаранцията на Енрике! — извика Карийн. — Ние го откупихме. Сега той е наш!
— Нарушаването на гаранцията не заличава криминални обвинения, госпожице — студено я осведоми ескобарският офицер. — Само се прибавя към тях.
— Но… защо арестувате Енрике, а не Марк, нали той го е измъкнал незаконно от Ескобар? — попита Мартя: мъчеше се да проумее цялата тази информация. Впери поглед в разтворената папка.
— Не им давай идеи, ако обичаш — изсъска й Карийн.
— Ако говорите за опасния луд, известен като лорд Марк Пиер Воркосиган, госпожице, опитах. Повярвайте ми, опитах. Седмица и половина се опитвах да получа нужните документи. Той се ползва с трети клас дипломатически имунитет, което го спасява от кажи-речи всичко, с изключение на предумишлено убийство. В допълнение на това открих, че трябва само да произнеса правилно фамилията му, за да се натъкна на непроницаема стена от мълчание при всеки бараярски чиновник, секретарка, служител в посолство и бюрократ, с когото си имах работа. За известно време си мислех, че полудявам. Накрая се примирих с положението.
— И лекарствената терапия помогна малко, сър — любезно отбеляза Муно.
Густиоз му се облещи страховито.
— Вие обаче няма да ми се измъкнете — обърна се Густиоз към Енрике. — Една чанта. Веднага.
— Не може просто да нахлуете тук и да го отведете без предупреждение! — възмути се Карийн.
— Имате ли представа какви усилия положих, за да съм сигурен, че някой няма да го предупреди? — попита Густиоз.
— Но ние се нуждаем от Енрике! Той е всичко за новата ни компания! Целият ни изследователски и развоен отдел! Без Енрике няма да има никакви ядящи бараярска растителност маслени буболечки!
Без Енрике нямаше да имат зараждаща се бубомаслена индустрия — акциите й нямаше да струват пукната пара. Цялата й работа това лято, трескавите усилия на Марк да организира начинанието щяха да отидат на вятъра. Никакви печалби, никакви доходи… никаква самостоятелност на зрели хора… никакъв горещ секс с Марк… нищо освен дългове, безчестие и самодоволни роднини, които се редят на опашка да й опяват, че й били казвали…
— Не можете да го отведете!
— Напротив, госпожице — каза офицер Густиоз и си взе папката. — Мога и ще го направя.
— Но какво ще стане с Енрике на Ескобар? — попита Мартя.
— Чака го съд — осведоми ги Густиоз с тон на дълбоко задоволство, — последван от затвор, стига да се сбъднат горещите ми молитви. Моля се за голяма, много голяма присъда. Надявам се да му добавят и съдебните разноски. Контрольорът ще изпищи на умряло, когато му представя документите за разноските си. Ще е като ваканция, така каза шефката ми. До две седмици ще си се върнал, така каза. Не съм виждал жена си и децата си от два месеца…
— Но това е глупаво! — възмути се Мартя. — Защо да го затваряте в някакъв кафез на Ескобар, когато може да допринесе истинска полза за човечеството тук? — Изглежда, и тя пресмяташе главоломно спадащата стойност на акциите си.
— Това е проблем между доктор Боргос и разлютените му кредитори — каза Густиоз. — Аз просто си върша работата.
Енрике изглеждаше дълбоко разстроен.
— Но кой ще се грижи за бедните ми момиченца? Вие не разбирате!
Густиоз се поколеба, после каза малко притеснено:
— В заповедите ми не се споменава за хора, които са на ваша издръжка. — Замести смутено поглед от Мартя към Карийн и обратно.