— Как влязохте тук, между другото? — попита Мартя. — Как минахте през охраната на ИмпСи?
Густиоз размаха смачканата си папка.
— Страница по страница. Отне ми четиридесет минути.
— Охраната настоя да ги провери една по една — обясни сержант Муно.
Мартя се обърна към прислужницата:
— Къде е Пим?
— Отиде с лорд Воркосиган, госпожице.
— Янковски?
— И той.
— Другите?
— Всички други отидоха с господаря и господарката.
— По дяволите! А Роик?
— Той спи, госпожице.
— Доведи го тук.
— Няма да му хареса да го събудят като не е дежурен, госпожице… — неспокойно рече прислужницата.
— Доведи го!
Момичето неохотно тръгна към вратата.
— Муно — каза Густиоз, който наблюдаваше развитието на нещата с растящо безпокойство. — Сега. — И посочи Енрике.
— Да, сър. — Муно хвана Енрике за лакътя. Мартя сграбчи Енрике за другата ръка.
— Не! Чакайте! Не можете да го отведете!
Густиоз се намръщи към отстъпващата прислужница.
— Тръгвай, Муно.
Муно дръпна. Мартя дръпна в обратната посока. Енрике извика от болка. Карийн грабна първия оръжиеподобен предмет, който й попадна пред погледа — метален метър, — и мина в гръб на сражаващите се. Густиоз пъхна папката с документи под мишницата си и посегна да дръпне Мартя.
— Бързо! — изкрещя Карийн на прислужницата и се опита да спъне Муно, като пъхна метъра между коленете му. Всички се въртяха около оста на разпънатия Енрике и планът й се увенча с успех. Муно пусна Енрике, който падна върху Мартя и Густиоз. Размахал отчаяно ръце да възстанови равновесието си, Муно цапна стърчащия извън лабораторната маса ъгъл на отворената буболечешка къща.
Неръждаемата метална кутия хвръкна във въздуха. Сто деветдесет и две сащисани буболечки в сребърно и кафяво се озоваха изстреляни в тревожно цвъртяща и бясно размахваща крилца траектория. Понеже притежаваха аеродинамичния потенциал на миниатюрни тухли, маслените буболечки заваляха като дъжд върху боричкащите се хора и завършиха жизнения си път сред хрущене под краката им. Къщата им издрънча на пода заедно с Муно. Густиоз, в опит да се защити от неочакваната въздушна атака, изпусна папката си и листовете с разноцветни печати се присъединиха към полета на буболечките. Енрике зарева като обладан от зъл дух. Муно само запищя, като трескаво отърсваше буболечките от себе си и напразно се опитваше да се покатери на високото лабораторно столче.
— Видяхте ли какво направихте! — кресна Карийн на ескобарците. — Вандализъм! Нападение! Унищожаване на собственост! Унищожаване на ворска лордска собственост, на самия Бараяр! Сега вие го загазихте!
— Божке! — извика Енрике, изопнал се на пръсти в отчаян опит да намали касапницата по пода. — Момиченцата ми! Бедните ми момиченца! Гледайте къде стъпвате, безмозъчни убийци такива!
Царицата, която по причина на теглото си беше описала по-къса траектория, се свря под лабораторната маса.
— Какви са тези ужасни неща? — изписка Муно, най-после успял да се покатери на нестабилното столче.
— Отровни буболечки — злобно го осведоми Мартя. — Ново бараярско тайно оръжие. Навсякъде, където те докоснат, плътта ти се подува, почернява и окапва. — С тези си думи, тя направи храбър опит да пусне една цвъртяща буболечка в панталоните на Муно, но той ужасено размаха ръце.
— Не е вярно! — отрече възмутено Енрике, както си стоеше на пръсти.
Густиоз клечеше на пода и бясно събираше документите си, като едновременно с това се стараеше да не докосва, нито да бъде докоснат от пълзящите буболечки. Когато най-после се изправи, лицето му беше придобило тъмночервен оттенък.
— Сержант! — изрева той. — Слез оттам! Хвани затворника! Тръгваме веднага!
Муно, засрамен от публичното си отстъпление, внимателно слезе от столчето, сграбчи професионално Енрике и го изтика през вратата на лабораторията. В това време Густиоз събра последните документи и ги натика как да е в папката.
— Нали щях да си събирам една чанта? — проплака Енрике, докато Муно го влачеше по коридора.
— Ще ти купя четка за зъби на космодрума, дяволите те взели — изпъшка Густиоз, подтичвайки след тях. — И комплект бельо. Ще ги купя от собствения си джоб. Всичко ще направя, само да се махнем оттук!
Карийн и сестра й се сблъскаха на вратата и изгубиха ценни секунди, докато се измъкнат през прага. Когато най-после изскочиха в коридора, бъдещото им биотехнологично състояние се препъваше между мъчителите си в другия му край, като продължаваше да настоява, че маслените буболечки са безобидни и полезни симбиотични животинки.
— Не можем да го пуснем! — извика Мартя.