Двамата за малко да се скарат сериозно за пръв път по повод на това му съмнително решение, но, трябваше да признае Карийн, решението наистина си беше негово. Въпросите на телесния контрол бяха близо до същината на най-дълбоките му проблеми, а тя беше развила инстинкт — а ако не се самозаблуждаваше, и нещо повече — за това кога може да го притиска за негово добро. И кога просто да изчака и да остави Марк да се бори сам със себе си. Беше се ползвала с донякъде ужасяващата привилегия да наблюдава и слуша, през изминалата година, как терапевтката му го обработва. Беше имала и вълнуващата възможност да участва лично, под наблюдението на терапевтката, в процеса на частично подобрение, което Марк беше постигнал. И да научи, че любовта има и по-важни страни от неудържимото физическо влечение — доверието например. И търпението. И, доста парадоксално, но и повече от задължително в случая на Марк, известна хладна и строга автономност. Отне й месеци, докато проумее последното. И нямаше намерение да обяснява всичко това на шумното си, обичано и склонно на хапливи закачки семейство.
— Станали сте добри приятели… — рече подканящо майка й.
— Той имаше нужда от приятел. — „Отчаяно.“
— Да, ама не сте ли и нещо повече от приятели? — Мартя нямаше нужното търпение да подпитва отдалеч, винаги предпочиташе да е наясно с всичко.
— Докато беше тук миналата година, ми се струваше, че си е паднал по теб — отбеляза Делия. — А на Бета сте били непрекъснато заедно. Да не би да си загубила интерес?
Оливия добави:
— Предполагам, че е достатъчно умен, за да е интересен — имам предвид, че е близнак на Майлс, няма как да не е умен — но на мен ми се стори малко зловещ.
Карийн застина. „И теб ако се те клонирали като роб, ако са те отгледали терористи, обучавали те да бъдеш убиец, посредством методи, равняващи се на физическо и психическо изтезание, и ти се е наложило да убиеш хора, за да избягаш, сигурно и ти би изглеждала малко зловеща.“ Марк не беше чак зловещ и това му правеше чест. Марк изграждаше самия себе си от нулата, полагайки огромни усилия, които не ставаха по-малко героични от факта, че в голямата си част оставаха невидими за външния наблюдател. Представи си как се опитва да обясни това на Оливия или Мартя, и се отказа. Делия… не, дори и на Делия не. Само да споменеше на разчетворената му личност, всяка част от която беше полуавтономна и си имаше собствен прякор, и разговорът моменталически щеше да се сгромоляса до точката на замръзване и да си остане там. Да им опише удивителния начин, по който всички тези подличности бяха работили заедно, за да подкрепят крехката структура на съзнанието му, едва ли би зарадвало семейство бараярци, които явно опипваха почвата за приемлив зет.
— Спокойно, момичета — намеси се баща й в полумрака на колата, с което си спечели благодарността на Карийн. После обаче добави: — Все пак, ако има вероятност да ни се изтърси някой Баба от страна на семейство Воркосиган, би било добре да ме предупредиш предварително, така че да се подготвя душевно за шока. Майлс познавам, откакто се помня. Марк… е друго нещо.
Толкова ли не можеха да си представят друга роля за един мъж в живота й освен тази на потенциален съпруг? Карийн изобщо не беше уверена, че Марк е потенциален съпруг. Той все още се бореше да се превърне в потенциално човешко същество. Всичко й се беше струвало толкова ясно на Бета. А сега почти физически усещаше лепливото съмнение, надигащо се около нея. Определено се радваше, че е свалила обиците си.
— Прав си — честно отговори тя.
— А. — Баща й се отпусна назад, очевидно с олекнало сърце.
— Той наистина ли е надебелял още повече на Бета? — жизнерадостно попита Оливия. — Как бетанският му терапевт е допуснал такова нещо? Нали точно това се предполага, че лекуват? Искам да кажа, че той си беше дебел още преди да замине за колонията.
Карийн се удържа да не си заскубе косите, или още по-добре, косите на Оливия.
— Ти пък откъде си го чула това?
— Мама каза, че лейди Корделия й казала, че майка й й казала. — изреди Оливия брънките на веригата от клюки. — Когато беше тук на Зимния празник за годежа на Грегор.
През изминалата година бабата на Марк беше играла ролята на добрата бетанска фея за двамата объркани бараярски студенти. Карийн си бе давала сметка, че жената е източник, от който загрижената й дъщеря черпи информация за клонирания си син, когото почти не познаваше, при това с онази особена откровеност, възможна само между две бетанки — леля Нейсмит често споменаваше за съобщенията, които беше изпратила или получила, и им предаваше поздрави и новини от Бараяр. Виж, за възможността леля Корделия да е говорила с мама не се беше сетила, осъзна Карийн. В края на краищата леля Корделия живееше на Сергияр, а мама тук… Осъзна, че трескаво пресмята назад датите, сравнявайки календара на двете планети. Бяха ли двамата с Марк станали вече любовници по времето на бараярския Зимен празник, когато Арал и Корделия Воркосиган за последен път се бяха прибирали у дома? Не, уф! Каквото и да знаеше леля Корделия сега, не го беше знаела тогава.