Няколко туби с буболечешко масло се търкулнаха върху размахалата ръце Карийн, удариха я по главата, после по рамото и тупнаха на пода.
— Ох! — Тя взе две от тежащите по килограм и отгоре пластмасови опаковки, впери поглед в отдалечаващите се мъже и вдигна едината туба. Мартя, която се пазеше от тубите, търкалящи се от купчината покрай другата стена, погледна ококорено сестра си, кимна в знак, че е разбрала, и на свой ред грабна снаряд от пода.
— Готови — прошепна Карийн, — За стрелбаа…
ГЛАВА 19
На хората от ИмпСи не им отне по-малко от две минути да пристигнат в дома на лорд ревизор Вортис. Отне им почти четири минути. Чула входната врата да се отваря, Екатерин се зачуди дали би било грубо да посочи този факт на младия капитан, който се качваше по стълбите с решителна физиономия, следван от навъсен сержант. Нямаше значение — Василий, под все по-раздразнения поглед на Хюго, продължаваше да крещи без полза през ключалката, като ту заплашваше, ту се опитваше да прикотка Ники. В стаята от другата страна на заключената врата се беше възцарило пълно мълчание.
Хюго и Василий се обърнаха и се втренчиха невярващо в новопристигналите.
— На кого се е обадил? — измънка Василий.
Офицерът от ИмпСи не им обърна внимание, а поздрави учтиво вуйна Вортис, чиито очи се разшириха само за миг.
— Мадам професор Вортис. — След което кимна и на Екатерин. — Мадам Ворсоасон. Моля да ми простите за нахлуването. Бях информиран, че е възникнал проблем. Наредено ми е да задържа всички присъстващи.
— Мисля, че разбирам, капитан, ъъ… Сфалерос, нали? — тихо каза вуйна Вортис.
— Да, мадам. — Той сведе глава в кратък поклон, после се обърна към Хюго и Василий. — Представете се, моля.
Хюго пръв дойде на себе си.
— Казвам се Хюго Ворсоасон. По-голям брат съм на тази дама. — И посочи Екатерин.
Василий застана мирно, без да откъсва поглед от очите на Хор върху петлиците на капитана от ИмпСи.
— Лейтенант Василий Ворсоасон. Понастоящем придаден към Орбиталния контрол на движението, форт Китера. Аз съм настойник на Ники Ворсоасон. Капитане, много съжалявам, но се боя, че са ви повикали по фалшива тревога.
Хюго неспокойно вметна:
— Знам, че не е трябвало да ви вика, но той е само на девет години, сър, и беше разстроен заради семеен проблем. Няма причина за тревога. Ще го накараме да се извини.
— За това не знам, сър. Имам си заповеди. — Обърна се към вратата, извади малко парче хартия от ръкава си, погледна надрасканите отгоре му бележки, прибра го и почука отсечено. — Господин Николай Ворсоасон?
Гласът на Ники се чу отвътре:
— Кой е?
— Капитан Сфалерос, ИмпСи. Моля да ме придружите.
Ключалката изскърца и вратата се отвори. Ники, ликуващ и ужасѐн едновременно, вдигна глава към офицера, после сведе поглед към смъртоносните оръжия, които висяха в кобури на колана му, и изкряка:
— Слушам, сър!
— Оттук, моля. — Капитанът посочи към стълбите и сержантът отстъпи встрани.
— Защо ме арестувате? — попита Василий. — Нищо лошо не съм направил!
— Не сте арестуван, сър — търпеливо му обясни капитанът. — Задържан сте за разпит. — После се обърна към вуйна Вортис и добави: — Това, разбира се, не се отнася до вас, мадам. Но сте поканена да придружите племенницата си.
Вуйна Вортис докосна устните си и в очите й припламна любопитство.
— Така и ще направя, капитане. Благодаря.
Капитанът кимна отсечено на сержанта, който побърза да предложи ръката си на вуйна Вортис, за да я придружи по стълбите. Ники се шмугна покрай Василий и стисна до болка ръката на майка си.
— Но — измрънка Хюго, — но, но, защо?
— Не ми беше казано защо, сър — отговори капитанът с тон, в който нямаше нито извинение, нито загриженост. Смили се само колкото да добави: — Ще трябва да попитате на място, предполагам.
Екатерин и Ники последваха вуйна Вортис и сержанта. Хюго и Василий се присъединиха неохотно към парада. На най-долното стъпало Екатерин погледна босите крака на Ники и изписка:
— Обувки! Ники, къде са ти обувките? — Последва кратко забавяне, докато тя обиколи в галоп долния етаж и намери едната под комтаблото на вуйна си, а другата до кухненската врата. Стисна ги в ръка и изскочи на верандата да настигне останалите.
Голяма, немаркирана, лъскава черна въздушна кола се кипреше вклинена в тясно пространство на тротоара, единият й ъгъл беше смачкал малка леха с латинки, другият бе на косъм от една смокиня. Сержантът помогна на двете жени и на Ники да се настанят в задното отделение и изчака встрани, докато Хюго и Василий се качат. Капитанът се присъедини към тях. Сержантът се качи отпред и колата рязко се издигна във въздуха, като отнесе няколко листа, клонки и парчета кора от смокинята. После зави на висока скорост и на височина, запазена за спешни случаи, минавайки много по-близо до покривите на сградите, отколкото Екатерин беше свикнала да лети.