Преди Василий да е овладял достатъчно дишането си, за да попита къде ги водят, и точно след като Екатерин успя да натика краката на Ники в обувките му, колата стигна над двореца Ворхартунг. Градините около двореца грееха с ярките цветове на лятото, а реката лъщеше и бълбукаше в стръмната долина под него. Графските знамена се вееха в ярки редици по бойниците — знак, че Съветът заседава. Екатерин осъзна, че се оглежда трескаво над главата на Ники за флага в кафяво и сребърно. Небеса, ето го там, сребърните очертания на листото и планината искряха на слънцето. Няколкото паркинга за наземни и въздушни коли бяха претъпкани. Гвардейци в петдесетина различни ливреи, ярки като огромни птици, седяха или се облягаха лениво на возилата и си приказваха. Въздушната кола на ИмпСи кацна безпроблемно на едно голямо и като по чудо празно пространство току до страничния вход.
Чакаше ги мъж на средна възраст в ливрея с личните цветове на Грегор Ворбара. Един техник провери всички с ръчен скенер, дори и Ники. После мъжът в ливреята ги преведе през два тесни коридора и покрай многобройни охранители, чиито оръжия и защитни облекла бяха в дълг към историята, но не и към технологията. Въведе ги в малка, облицована с ламперия стая, в която имаше конферентна маса с холовидео, комтабло, кафемашина и кажи-речи нищо друго.
Мъжът в ливреята обиколи масата, като насочваше посетителите зад кой стол да застанат.
— Вие, сър, вие, сър, вие, млади сър, вие, мадам. — Издърпа стол само за вуйна Вортис, като промърмори: — Сигурно предпочитате да седнете, мадам професор Вортис. — Хвърли последен поглед на подредбата, кимна доволно и се изниза през една малка врата в другия край на стаята.
— Къде сме? — прошепна Екатерин на вуйна си.
— Досега не съм била в тази стая, но мисля, че се намираме точно зад императорския подуим в Залата на Съвета — прошепна й тя в отговор.
— Той каза — смутолеви Ники виновно, — че му се струвало твърде сложно да го разреши по комтаблото.
— Кой го е казал, Ники? — нервно попита Хюго.
Екатерин погледна покрай него, когато малката врата се отвори отново. Император Грегор, също облечен в униформата на Дом Ворбара, влезе в стаята, усмихна й се и сериозно кимна на Ники.
— Моля, не ставайте, професор Вортис — меко добави той, когато професорката понечи да се изправи. Василий и Хюго, и двамата с вид на ударени по главата, застанаха мирно. Грегор се обърна към капитана от ИмпСи: — Благодаря, капитан Сфалерос. Можете да се върнете на поста си.
Капитанът козирува и се оттегли. Екатерин се запита дали капитанът някога ще разбере защо е бил натоварен с това странно задължение, или днешните събития завинаги ще си останат загадка за него.
Мъжът с ливреята, който бе последвал Грегор в стаята, издърпа стола за господаря си. Грегор покани останалите да се настанят и седна.
— Приемете извиненията ми — обърна се към тях той — за това доста неочаквано пътуване, но наистина не мога да отсъствам от днешното заседание. Всеки момент може да започнат по същество. Надявам се. — Той сбра пръсти пред себе си. — А сега, дали някой би бил така добър да ми обясни защо Ники смята, че са се опитали да го отвлекат против волята на майка му?
— Напълно против волята ми — заяви Екатерин, за протокола.
Грегор вдигна вежди към Василий. Василий сякаш се беше парализирал. Грегор добави насърчително:
— Накратко, ако обичате, лейтенант.
Военната дисциплина извади Василий от вцепенението му.
— Да, сир — заекна той. — Беше ми казано… лейтенант Алексей Вормонкриеф ми се обади рано тази сутрин да ми каже, че ако днес лорд Ришар Ворутиър бъде утвърден за граф, ще повдигне в Съвета обвинение за убийство срещу лорд Майлс Воркосиган за смъртта на братовчед ми Тиен. Алексей каза… боеше се, че може да се стигне до размирици в столицата. Аз се притесних за безопасността на Ники и реших да го преместя на по-безопасно място, докато нещата… докато нещата се успокоят.
— Това ваша идея ли беше, или ви я подсказа Алексей?
— Аз… — Василий се поколеба, после се намръщи. — Всъщност Алексей го предложи.
— Разбирам. — Грегор вдигна поглед към мъжа с ливреята, който чакаше до стената, и каза малко по-рязко: — Жерар, отбележи си. Това е третият път за последния месец, когато твърде дейният лейтенант Вормонкриеф привлича вниманието ми по въпроси с политически привкус. Припомни ни да му намерим пост някъде в Империята, където няма да е толкова деен.