— Да, сир — измърмори Жерар. Не си записа нищо, но едва ли имаше и нужда, помисли си Екатерин. Не ти трябваше паметен чип в главата, за да помниш нещата, казани от Грегор, тях просто ги запомняш.
— Лейтенант Ворсоасон — рязко рече Грегор, — боя се, че клюките и слуховете играят централна роля в театъра на столичната сцена. Отделянето на истината от лъжите запълва работното време на изненадващо голям брой от персонала на ИмпСи. Вярвам, че се справят добре с тази си задача. Професионалното мнение на моите аналитици от ИмпСи гласи, че клеветата срещу лорд Воркосиган се корени не в събитията на Комар — за които аз съм добре информиран, — а е по-късен продукт на група от, хм, недоволни е твърде силна дума, от подразнени мъже, споделящи определена политическа цел, която, според тях, би спечелила от злепоставянето на лорд Воркосиган.
Грегор остави Василий и Хюго да смелят това и след няколко секунди продължи:
— Паниката ви е преждевременна. Дори аз не знам какъв ще е резултатът от днешното гласуване. Но можете да бъдете сигурен, лейтенант, че роднините ви се ползват с личната ми протекция. Няма да позволя нищо лошо да се случи с членовете на домакинството на лорд ревизор Вортис. Загрижеността ви е похвална, но не е необходима. — Гласът му стана мъничко по-хладен. — Лековерността ви не е толкова похвална. Погрижете се да коригирате това, моля.
— Слушам, сир — успя да каже Василий. Така се беше ококорил, че очите му всеки момент щяха да се търкулнат в скута му. Ники се ухили срамежливо на Грегор. Грегор му отвърна, не чак с откровено намигване, а като разшири съвсем леко очи, но това свърши същата работа и Ники доволно се облегна назад.
Екатерин подскочи, когато някой почука на вратата към коридора. Мъжът в ливреята отиде да отвори. След кратък тих разговор той отстъпи встрани да направи път на друг офицер от ИмпСи, майор в непарадна зелена униформа. Грегор вдигна поглед и му даде знак да се приближи. Майорът хвърли поглед на странните му гости и се наведе да прошепне нещо в ухото на императора.
— Добре — каза Грегор. — Добре. Крайно време беше. Доведи го право тук. — Офицерът кимна и с бърза крачка се отправи към вратата.
Грегор се усмихна на гостите си. Професорката му отвърна с лъчезарна усмивка, Екатерин — със срамежлива. Хюго също се усмихна, безпомощно, но изглеждаше по-скоро зашеметен. Грегор определено въздействаше по този начин на хората при първа среща.
— Боя се, че за известно време ще бъда доста зает — каза Грегор. — Ники, уверявам те, че поне днес никой няма да те отдели от майка ти. — Очите му се плъзнаха към Екатерин при тези му думи и той кимна леко в добавка, жест, предназначен само за нея. — Ще се радвам да изслушам другите ви притеснения след заседанието на Съвета. Гвардеец Жерар ще ви намери места в галерията. Ники може би ще оцени образователната стойност на представлението. — Екатерин не беше съвсем сигурна дали това е покана, или заповед, но със сигурност беше неустоимо. Грегор вдигна ръка в знак да станат. Всички се заизправяха, с изключение на вуйна Вортис, която бе удостоена с любезното съдействие на гвардееца. Жерар им даде знак да го последват към вратата.
Грегор се наведе напред и добави с приглушен глас към Василий, точно преди той да се обърне и да последва останалите:
— Мадам Ворсоасон се ползва с пълното ми доверие, лейтенант. Добре би било да се ползва и с вашето.
Василий успя да измучи нещо, което прозвуча като „Рзбрах, сир!“, после всички излязоха в коридора. Хюго едва ли би могъл да изгледа сестра си с по-голямо удивление, дори ако й беше пораснала втора глава.
На половината път по тесния коридор им се наложи да минат един зад друг, за да направят път на майора, който се връщаше. Екатерин се стресна, познала в придружаващия го мъж Биърли Ворутиър, с изопнато от напрежение и умора лице. Биърли беше небръснат, а елегантното му вечерно облекло беше измачкано и мръсно. Очите му бяха подпухнали и кръвясали, но веждите му се повдигнаха, когато се размина с нея, и дори успя да сгъне иронично снага в поклон с ръка на сърцето, без да забави крачка.
Хюго обърна глава и се загледа след отдалечаващата се длъгнеста фигура на Биърли. После попита:
— Познаваш ли го този?
— Един от ухажорите ми — веднага отговори Екатерин, решила да се възползва максимално от възможността. — Биърли Ворутиър. Братовчед както на Доно, така и на Ришар. Обеднял, непредпазлив и мистериозен в най-висша степен, но много духовит… ако си падаш по доста неприятното му чувство за хумор.