Като остави Хюго да дешифрира намека, че за една беззащитна вдовица съществуват далеч по-големи опасности от вниманието на проблемния маломерен графски наследник, тя последва гвардееца в един явно частен асансьор. Асансьорът качи групичката им до втория етаж, където ги чакаше друг тесен коридор, свършващ с дискретна врата към галерията. Един охранител от ИмпСи стоеше на пост до нея. Друг заемаше съответната позиция за кръстосан огън в дъното на галерията.
Галерията над залата на Съвета беше почти пълна и жужеше от тихите разговори на добре облечени жени и мъже в зелените униформи на службите или в шити по поръчка костюми. Екатерин внезапно се почувства опърпана и твърде забележима в траурните си черни дрехи, особено когато гвардеецът на Грегор им осигури места в средата на първия ред, като любезно, но без да дава обяснения, помоли петимата млади господа, седнали там, да се преместят. Никой не понечи да му възрази. Екатерин им се усмихна извинително, докато се изнизваха покрай нея. На свой ред те я изгледаха любопитно. Настани Ники на безопасно място между себе си и вуйна Вортис. Хюго и Василий седнаха от дясната й страна.
— Били ли сте тук преди? — прошепна Василий, като зяпаше с ококорени очи също като Ники.
— Не — каза Екатерин.
— Веднъж ни водиха тук от училище — призна Хюго. — Тогава Съветът не заседаваше, разбира се.
Единствено вуйна Вортис, изглежда, не се беше стреснала от обкръжението, но пък тя неведнъж беше ползвала архивите на двореца Ворхартунг в качеството си на историк, дори преди да назначат съпруга й за имперски ревизор.
Екатерин огледа нетърпеливо залата, ширнала се под погледа й като театрална сцена. Заседанието определено не страдаше от липса на кворум и сцената грееше от цветовете на графовете, накиприли се с най-елегантните версии на фамилните си униформи. Затърси сред цветната какофония една дребна фигура, чиято униформа — в сравнение с някои — оставаше почти незабележима с елегантната си окраска в кафяво и сребърно… ето го! Майлс тъкмо ставаше от банката си, на първия ред вдясно от Екатерин. Тя стисна перилото на балкона, полуотворила устни, но той не погледна нагоре.
Нямаше начин да му извика, макар че в момента никой не заемаше Ораторския кръг — реплики от галерията не бяха позволени по време на заседание, а никой освен графовете и свидетелите, които те пожелаеха да призоват, не можеше да слиза долу. Майлс се движеше с лекота сред високопоставените си колеги, на път към банката на Рене Ворбретен. Колкото и труд да беше положил Арал Воркосиган да вкара увредения си наследник в това събрание, по всичко личеше, че тук вече са свикнали с него. Промените бяха възможни.
Рене вдигна глава към галерията и пръв я видя, след което дръпна Майлс да погледне нагоре. Лицето на Майлс се вдигна към нея и очите му се разшириха в смесица от радост, смущение и, след като зърна Хюго и Василий, тревога. Екатерин се осмели да му махне успокоително — разтвори леко ръка пред гърдите си и бързо я свали в скута си. Майлс й отвърна със странния си, ленив поздрав, чрез който съумяваше да изрази удивително разнообразие от бележки под линия — в този случай дълбоко уважение, подправено с бдителна ирония. Погледът му се плъзна към вуйна Вортис, веждите му се вдигнаха обнадеждено, после й кимна за поздрав, който тя му върна по същия начин.
Ришар Ворутиър говореше с някакъв граф от първия ред, когато видя поздрава на Майлс и проследи погледа му до галерията. Ришар вече се беше наконтил със синьо-сивите цветове на своя Дом, пълна графска униформа, твърде самонадеяно от негова страна, възмутено реши Екатерин. След миг явно я позна и се смръщи злобно. Тя на свой ред изгледа студено този съавтор, най-малкото, на настоящите й неприятности. „Знам те какъв си. И не ме е страх от теб.“
Грегор още не се беше върнал от частната си конферентна зала — за какво толкова си говореха с Биърли Ворутиър? И Доно го нямаше, осъзна тя, докато очите й шареха по мъжете долу. Енергичната му фигура би изпъквала във всяка тълпа, дори и тази. Имаше ли някаква тайна причина за отвратителната самоувереност на Ришар?
Но тъкмо когато стомахът й започваше да се свива на тревожен възел, десетки лица долу се обърнаха към вратите на залата. Точно под нея група мъже прекрачиха прага. Дори от този ъгъл Екатерин позна брадатия лорд Доно. Беше облечен с кадетска униформа в синьо-сивите фамилни цветове, почти същата като тази на Ришар, но по-точно пресметната, с кантовете и украсата на графски наследник. Странно, но лорд Доно накуцваше и се движеше вдървено, сякаш го измъчваше някаква болка. За нейна изненада, до него вървеше Иван Ворпатрил. За другите не беше сигурна, макар че разпозна някои от униформите им.