— Вуйно! — прошепна тя. — Кои са всичките тези графове с Доно?
Вуйна Вортис седеше с изправен гръб и озадачена физиономия.
— Онзи с бялата грива в синьо и златно е Фалко Ворпатрил. По-младият е Ворфолс, онзи особняк от Южното крайбрежие, нали се сещаш. Възрастният господин с бастуна е, небеса, самият граф Ворхалас. Другият е граф Воркалонер. След Ворхалас, него го смятат за най-непреклонното старо куче в Консервативната партия. Предполагам, че тях чакаха всички. Сега нещата би трябвало да се раздвижат.
Екатерин погледна към Майлс. Облекчението му от появата на Доно се надцакваше с тревогата му от пристигането на най-мощните Ришарови поддръжници, всичките накуп. Иван Ворпатрил се отдели от групичката и се отправи към банката на Рене с откровено самодоволно изражение. Екатерин се облегна назад с разтуптяно сърце, като отчаяно се опитваше да дешифрира шахматната партия, разиграваща се долу, макар че до ушите й стигаше само по някоя и друга дума от приглушените разговори сред банките.
Иван си отпусна няколко секунди на чисто наслаждение при вида на пълното сащисване, изписало се на физиономията на братовчед му, самодоволния имперски ревизор. „Да, бас държа, че този път ти е трудно да разбереш какво става.“ Редно беше, предположи той, да изпитва известна вина, задето не беше отделил няколко минути сред трескавото тазсутрешно търчане насам-натам, за да се свърже с Майлс и да му каже какво става, но пък тогава вече бе късно и осведомеността на Майлс беше без значение. За още няколко секунди Иван щеше да е крачка пред Майлс в собствената му игра. „Наслади им се.“ Рене Ворбретен обаче изглеждаше също толкова смутен, а с него Иван нямаше сметки за уреждане. Стига толкова.
Майлс вдигна очи към братовчед си със смесено изражение на задоволство и ярост.
— Иване, идиот та… — започна той.
— Не го казвай! — Иван вдигна ръка да го прекъсне, преди тирадата му да е станала неуправляема. — Току-що ти спасих задника, за пореден път. И какво получавам за благодарност, за пореден път? Нищо. Нищо освен обиди и презрение. Низката орис на моя живот.
— Пим докладва, че водиш Доно. За което искрено ти благодаря — каза Майлс през зъби. — Но защо си довел тях, по дяволите? — Врътна глава към четиримата графове от Консервативната партия, които се придвижваха през залата към банката на Борис Вормонкриеф.
— Само гледай — промърмори Иван.
Когато граф Ворхалас се изравни с банката на Ришар, Ришар му се усмихна.
— Крайно време беше, сър! Радвам се да ви видя!
Усмивката му обаче изчезна, когато Ворхалас го отмина, без дори да обърне глава — Ришар можеше със същия успех да е невидим, ако се съдеше по вниманието, което Ворхалас обърна на поздрава му. Воркалонер, на крачка след колегата си, поне се намръщи на Ришар, с което призна съществуването му, макар и по твърде неочакван начин.
Иван притаи доволно дъх в очакване. Ришар пробва отново, когато покрай банката му мина белокосият Фалко.
— Радвам се, че успяхте, сър…
Фалко спря и го погледна студено. И каза с глас, който, макар и нисък, се чу чак в другия край на залата:
— Радостта ти няма да трае дълго. Има си неписани правила, Ришар. Ако си решил да престъпиш етиката, гледай да си достатъчно добър в играта, която си подхванал, така че да не те разкрият. Ти не си достатъчно добър. — След което изсумтя и последва колегите си.
Ворфолс изсъска към Ришар на минаване край банката му:
— Как смееш да ме забъркваш в интригите си, като използваш моя дом за изпълнението им? Ще се погрижа да си платиш за това. — И продължи с маршова стъпка след Фалко.
Очите на Майлс се бяха облещили, а устните му се разтваряха все по-доволно.
— Тежка нощ, а, Иване? — прошепна той, забелязал накуцването на Доно.
— Няма да повярваш.
— Пробвай.
С приглушен глас Иван попълни набързо информацията на Майлс и стреснатия Рене:
— Кратката версия е следната. Банда платени мутри се опитаха да обърнат знака на Доновата бетанска хирургия с помощта на вибронож. Скочиха ни на излизане от кооперацията на Ворфолс. Планът им беше да обезвредят гвардейците на Доно, но не бяха предвидили мен и Оливия Куделка. Вместо това ние обезвредихме тях и аз ги доставих, заедно с веществените доказателства, на Фалко и стария Ворхалас, а те поеха нещата оттам. Разбира се, никой не се направи труда да информира Ришар. Оставихме го в информационно затъмнение. Подозирам, че преди да е свършил денят, на Ришар ще му се иска онзи вибронож да му е подръка, за да пререже с него собственото си гърло.
Майлс замислено сви устни.