Какво, по дяволите, правеше цялото семейство на Екатерин в галерията? Как беше убедила Хюго и Василий да дойдат тук? И имаше ли Грегор пръст в това и доколко? Можеше да се закълне, че е видял гвардеец в ливреята на Ворбара, който си тръгваше, след като ги беше придружил до местата им… Лорд пазителят на Ораторския кръг удари с дръжката на кавалерийското копие с флагчето на Ворбара върху дървената плочка, вградена в пода за тази цел. Кънтящият звук смълча залата. Вече нямаше време да хукне към галерията и да разбере какво става. Майлс с мъка откъсна вниманието си от Екатерин и се приготви да си свърши работата. Работата, която щеше да реши дали ги чака кошмар, или сбъднати мечти… Лорд пазителят извика:
— Негово императорско величество дава думата на граф Вормонкриеф. Пристъпете в Кръга и огласете петицията си, милорд.
Граф Борис Вормонкриеф стана, потупа зет си по рамото и се отправи към Ораторския кръг под цветните прозорци, с лице към полукръга свои колеги в Съвета. Изложи сбито официалната си молба Сигюр да бъде утвърден за законен наследник на окръг Ворбретен, по причина резултатите от генното сканиране на Рене, с които колегите му се били запознали много преди гласуването. Не каза нищо по повод казуса на Ришар, който беше следващата точка в дневния ред. От съюзничество към дистанциране, да, слава Тебе, Боже! Лицето на Ришар си остана все така безизразно. Борис се върна на банката си.
Лорд пазителят отново удари с копието.
— Негово императорско величество дава думата на граф Ворбретен. Пристъпете в Кръга и се позовете на правото си на опровержение, милорд.
Рене стана, но не понечи да напусне банката си.
— Милорд пазител, отстъпвам временно Кръга на лорд Доно Ворутиър. — И си седна.
Залата зажужа. Всички обсъждаха размяната и логиката зад нея. Майлс забеляза, за свое дълбоко и прикрито задоволство, че Ришар, изглежда, не бе очаквал такова развитие. Доно стана, докуцука до Ораторския кръг и се обърна към графовете на Бараяр. Кратка и широка белозъба усмивка проблесна откъм брадата му. Майлс проследи погледа му до галерията тъкмо навреме, за да види Оливия — беше станала и размахваше окуражително ръка.
— Сир, милорд пазителю, милорди. — Доно навлажни устни и се впусна в официалния текст на петицията си относно графската титла на окръг Ворутиър. Припомни на всички присъстващи, че са получили заверени копия от пълното му медицинско досие, както и писмени свидетелски декларации, удостоверяващи новата му полова принадлежност. После накратко преповтори аргументите си за право на наследяване по мъжка линия, по личен избор на предишния граф и по силата на досегашния си опит в управлението на окръг Ворутиър като помощник на покойния си брат Пиер.
Лорд Доно стоеше разкрачен, стиснал ръце зад гърба си, уверен, с вдигната брадичка.
— Както някои от вас вече знаят, снощи беше направен опит да ви бъде отнето правото на решение по този въпрос. Да се реши бъдещето на Бараяр не в тази зала на Съвета, а в тъмните улички на столицата. Бях нападнат. За щастие, не бях ранен сериозно. Мъжете, които ме нападнаха, в момента са в ръцете на лорд Ворбон, получихме и свидетелски показания от друг източник, достатъчно уличаващи, за да оправдаят ареста на братовчед ми Ришар в подозрение за конспирация с цел въпросното осакатяване. Хората на Ворбон го чакат отвън. Дали на излизане от тази зала Ришар ще бъде арестуван от тях, или ще ги подмине спокойно под защитата на имунитета си, зависи изцяло от вас. Във втория случай ще трябва да въздадете справедливост за престъплението му по-късно. През Кървавите векове управлението чрез насилие е подсигурило Бараяр с множество колоритни исторически инциденти, достойни за театрална сцена. Не мисля обаче, че бихме искали да пренесем театъра и в истинския живот. Стоя пред вас готов да служа на моя император, на империята, на окръга си и на неговите хора. Стоя и чакам законът да се произнесе. — Кимна тържествено на граф Ворхалас, който му кимна на свой ред. — Господа, аз свърших.
Доно се върна на мястото си.
Преди години — още преди Майлс да се роди — един от синовете на лорд Ворхалас бил екзекутиран за дуелиране. Графът решил да се примири с присъдата и оттогава неведнъж беше давал ясно да се разбере, че очаква същата вярност към закона и от своите колеги. Резултатът беше морално въздействие с остри зъби — никой не смееше да се противопостави на Ворхалас по проблемите на етиката. Ако Консервативната партия имаше гръбнак, който да я държи изправена, това беше старият Ворхалас. А по всичко личеше, че Доно току-що си е вързал Ворхалас в кърпа. Или пък Ришар го беше направил вместо него… Майлс издиша през зъби, едва сподавяйки вълнението си. „Добре казано, Доно, браво, браво. Страхотно!“