Лорд пазителят удари отново с копието и призова Ришар да отговори на Доновата петиция. Ришар изглеждаше гневен. Отправи се към Ораторския кръг, като мърдаше устни. Обърна се към залата, пое си дълбоко дъх и подхвана официалното встъпление към опровержението си.
Шумолене откъм галерията привлече вниманието на Майлс — явно пристигаха закъснели зрители. Погледна нагоре и очите му се разшириха при вида на майка му и баща му, на реда точно зад Екатерин и професорката — благодаряха на една стресната двойка вори, които моментално бяха направили място на вицекраля и вицекралицата. Явно се бяха измъкнали от официалната закуска навреме, за да присъстват на гласуването, и все още бяха с официалните си дрехи — граф Арал със същата фамилна униформа в кафяво и сребърно като Майлс, а графинята с богато бродиран бежов костюм и със сплетена на множество плитки червена коса: завиваха се в няколко реда по главата й като венци. Иван изви врат, изненада се, кимна за поздрав и измърмори нещо под нос. Професорката, наострила ухо за думите на Ришар, го сръчка да мълчи. Екатерин още не беше погледнала назад. Стискаше перилото на балкона и се взираше напрегнато в Ришар, сякаш само с волята си можеше да спука някоя артерия в говорния център на мозъка му. Но той продължаваше да говори, приближавайки се към края на аргументите си.
— Това, че аз винаги съм бил наследникът на Пиер, е видно от факта, че самият той така и не назова друг за това място. Признавам, че двамата не бяхме в най-топли отношения, за което аз винаги съм съжалявал дълбоко, но както много от вас знаят от опит, Пиер беше, ъъ, труден човек. Но дори и той разбираше, че не би могъл да посочи друг наследник освен мен. Доно е една лоша шега на лейди Дона, която ние търпяхме твърде дълго. Тя е типичен пример за онази галактическа развала — погледът и ръката му литнаха по посока на Майлс-мутанта, сякаш да внуши, че тялото на противника му е външната и видима форма на вътрешна и невидима отрова — срещу която ние трябва да се борим, да, казвам „да се борим“ и го казвам смело и високо, да се борим, за да запазим чистотата на нашия роден свят. Лейди Дона е заплаха за нашите съпруги, дъщери и сестри. Тя е подстрекателство към бунт срещу най-дълбоките и фундаментални основи на нашия ред. Тя е обида за честта на империята. Моля ви да сложите край на глупавото й перчене с твърдостта, която то заслужава.
Ришар се огледа, трескаво търсейки сигнали на одобрение от страховито безучастните си слушатели, и продължи:
— Колкото до смешната заплаха на лейди Дона да потърси справедливост за предполагаемото нападение срещу нея — което, между другото, може да е дошло откъде ли не, защото позьорството й разгневи много хора — тук, в тази зала, ами, нека го направи, така казвам аз. И кой ще й свърши мръсната работа в този случай, кой ще изложи казуса й пред вас? — Протегна рязко ръка към Майлс, който седеше на банката си с протегнати напред крака и слушаше с възможно най-хладнокръвната физиономия, която съумяваше да докара. — Човек, върху когото тегне обвинение в далеч по-тежки престъпления, включително предумишлено убийство.
Ришар явно се беше уплашил не на шега. Опитваше се да спусне димната си завеса прекалено рано. Което не попречи на Майлс да се задави с въпросния дим. „Проклет да си, Ришар!“ Не би могъл да остави без отговор подобно предизвикателство, нито за миг дори.
— Процедурен въпрос, милорд пазител. — Без да променя стойката си, Майлс извиси глас, така че провлечените му думи да се чуят из цялата зала. — Аз не съм обвинен. Оклеветен съм. Законовото различие между двете неща е видно с просто око.
— Изпълнен с ирония ще бъде денят, когато ти се опиташ да повдигнеш криминално обвинение в тази зала — парира Ришар, ужилен, надяваше се Майлс, от заплашителния намек за контраобвинение.
Граф Ворхалас извика от банката си на задния ред:
— Възползвам се от случая, сир, милорд пазител, милорди, да заявя, че след като видях доказателствата и изслушах предварителните разпити, ще се радвам лично да повдигна обвинение срещу лорд Ришар.