Выбрать главу

— Ами, да, мадам. Определено. Сега ли?

Тя като че ли се постресна от представата, на която думите му, изглежда, я бяха навели — как напускат моментално залата и той се възползва от предложението й преди да е имала време да се откаже. Е, той беше готов, дори тя да не беше… Екатерин му махна да се отпусне.

— Ще го обсъдим по-късно. Първо уреди този въпрос.

— С удоволствие. — И той се ухили стръвно на Ришар, който стоеше, зинал като риба. „Двеста свидетели. Сега вече не може да се откаже…“

— Толкоз за това ви доказателство, лорд Ришар — завърши Екатерин. Облегна се назад и махна с ръка, сякаш изтупва прах, после добави, определено не под носа си: — Глупак!

Император Грегор изглеждаше развеселен. Ники се въртеше ентусиазирано и повтаряше нещо, което звучеше като: „Давай, давай, мамо!“ Галерията жужеше от сподавен смях. Иван само потри уста с опакото на ръката си, макар че очите му примижаваха от смях. Хвърли поглед към местата зад Екатерин, където вицекралицата имаше вид, сякаш се дави, а вицекралят се покашляше дискретно, овладял някак напушилия го смях. Връхлетяна от внезапно стеснение, Екатерин потъна в седалката си, като не смееше да погледне дори към брат си Хюго или към Василий. Обаче погледна надолу към Майлс и устните й се смекчиха в безпомощна усмивка.

Майлс й се ухили като побъркан. Изпълненият с черна ненавист поглед на Ришар се плъзна покрай него, сякаш отразен от силово поле. Грегор даде знак на лорд пазителя да задвижи нещата.

Ришар вече изцяло беше загубил нишката на аргументите си, както и началната скорост, главната си роля и симпатията на публиката. Онези, които не гледаха Екатерин, гледаха Майлс и се забавляваха искрено, напук на грозната драма, режисирана от Ришар, който все пак успя да завърши някак речта си и напусна Кръга.

Лорд пазителят прикани графовете да гласуват. Грегор, който беше в началото на списъка в качеството си на граф Ворбара, не гласува въздържал се, а пасува, запазвайки си правото да даде своя глас последен, в случай че се стигне до патова ситуация — императорска привилегия, на която се позоваваше рядко. Майлс се зае да отмята гласовете, но докато стане време да извикат неговото име, вече се беше отплеснал и запълваше полето на схемата си с множество вплетени „Лейди Екатерин Найл Воркосиган“ и „Лорд Майлс Нейсмит Воркосиган“, изографисани с най-хубавия му почерк. Наложи се ухиленият до уши Рене Ворбретен да го подсети да гласува, което предизвика нов изблик на смях откъм галерията.

Нямаше значение — Майлс разбра кога се е стигнало до магическата цифра от трийсет и един гласа по шума, надигнал се в залата и галерията, когато следящите вота стигнаха до заключението, че печели Доно. Някои от сигурните поддръжници-консерватори на Ришар гласуваха въздържали се, повлияни от решителния глас на граф Ворхалас в подкрепа на лорд Доно, и Ришар получи само десетина гласа. Крайният резултат на Доно беше трийсет и два гласа, не точно безапелационна победа, но с един повече от минималния изискван според закона брой. Грегор, с очевидно задоволство, гласува въздържал се, с което по никакъв начин не повлия на резултата.

Сащисаният Ришар се изправи зад банката на окръг Ворутиър и извика отчаяно:

— Сир, обжалвам това решение!

И наистина, той нямаше друг избор — само повторното гласуване можеше да го спаси от градската полиция, която го чакаше пред залата.

— Лорд Ришар — отвърна официално Грегор. — Отказвам да изслушам обжалването ви. Моите графове се произнесоха и решението им остава. — Кимна на лорд пазителя, който нареди на дежурните в залата сержанти да ескортират Ришар до вратата и очакващата го там съдба преди да се е окопитил достатъчно от шока, за да се впусне в отчаяни и безсмислени протести или физическа съпротива. Майлс стисна зъби в дивашко задоволство. „Ще ме предизвикваш, а, Ришар? Е, сам си го изпроси.“

Е… Ришар всъщност си го беше изпросил, когато бе нападнал Доно посред нощ и се беше провалил. Благодарностите бяха за Иван, Оливия и, по един особен начин, за тайния Ришаров съюзник Биърли. С приятели като Биърли на кого му трябваха врагове? И все пак… имаше нещо в Ивановата версия на събитията от предната нощ, което не се връзваше съвсем. „По-късно. Ако един имперски ревизор не може да стигне до дъното на тази история, значи никой не може.“ За начало щеше да разпита Биърли, който понастоящем най-вероятно се намираше на сигурно място под опеката на ИмпСи. Или още по-добре — да започне с… Майлс присви очи, но трябваше да се откаже от мислите си, защото Доно отново се изправи.