Граф Доно Ворутиър застана в Ораторския кръг, благодари спокойно на новите си колеги и официално върна думата на Рене Ворбретен. След което, с лека и изключително доволна усмивка, се върна на мястото си, където влезе в неоспоримо и еднолично владение на банката на окръг Ворутиър. Майлс полагаше неимоверни усилия да не извие врат назад и да не зяпне към галерията, но току хвърляше по някой скришен поглед към Екатерин. Така улови и момента, когато майка му най-после се наведе напред между Екатерин и Ники да ги поздрави.
Екатерин се обърна и пребледня. Бъдещите й свекър и свекърва й се усмихнаха с искрена радост и й изказаха, надяваше се Майлс, също толкова ентусиазирани уверения, че е добре дошла в семейството.
Професорката също се обърна и възкликна изненадано. След това обаче двете с вицекралицата си стиснаха съзаклятнически ръцете. Майлс се попритесни от тази жизнерадостна майчинска конспирация, демонстрирана от двете възрастни дами. Възможно ли бе през цялото време между домовете им да е текла разузнавателна информация по тайни канали? „Какво ли е казвала за мен майка ми?“ Може би трябваше да поразпита вицекралицата. После размисли и се отказа.
Вицекрал Воркосиган също протегна ръка, малко неловко, над рамото на Екатерин, и разтърси сърдечно нейната. Погледна покрай нея към Майлс, усмихна се и каза нещо, което Майлс не чу, и толкова по-добре. Екатерин се справи елегантно с предизвикателството, как иначе, и представи брат си и сащисания Василий на бъдещите си високопоставени роднини. Майлс незабавно реши, че ако Василий отново посмее да тормози Екатерин заради Ники, ще го хвърли безмилостно и без грам разкаяние на вицекралицата за една доза бетанска терапия, от която да му се завие свят.
Уви, тази крайно интересна пантомима беше прекъсната от Рене Ворбретен, който стана и зае мястото си в Ораторския кръг. Зрителите в галерията насочиха вниманието си към залата долу. Под топлия поглед на Екатерин, Майлс си придаде делови вид, или най-малкото съсредоточен. Не беше заблудил баща си, разбира се. Арал Воркосиган много добре знаеше, че на този етап от гласуването всичко вече е решено и остава само да се позира за пред публиката.
Рене направи храбър опит да прикове интереса на слушателите си, което не беше лесно след бурните събития, предшествали речта му. Припомни десетте си години вярна служба на своя окръг, както и тази на дядо му преди него, и насочи вниманието на колегите си към военната кариера на баща си и смъртта му по време на сражение във войната за Центъра Хеген. Гордо изложи молбата си да бъде преутвърден и се върна на мястото си с усмивка, от която лъхаше напрежение.
И отново лорд пазителят заизвиква имената по списъка, и отново Грегор пасува. Този път Майлс проследи гласуването. Спокойно и уверено, граф Доно даде първия в кариерата си глас от името на окръг Ворутиър.
Сигюр се справи по-добре от Ришар, но не достатъчно добре — гласовете за Рене наброиха трийсет и един почти в самия край на гласуването. И толкова си останаха. Грегор отново гласува въздържал се, за да не влияе на резултата. Граф Вормонкриеф поиска, доста формално, обжалване и Грегор не учуди никого като отказа да го изслуша. Вормонкриеф и Сигюр, който изглеждаше изненадващо облекчен, понесоха поражението значително по-добре от Ришар и дори стиснаха ръката на Рене. Рене застана отново в Кръга да благодари с няколко думи на колегите си, след което го отстъпи на лорд пазителя. Лорд пазителят потропа с копието по дъсчицата и обяви заседанието за закрито.
Майлс не хукна презглава към галерията единствено защото неговите хора там станаха и тръгнаха през тълпата към стълбището, водещо към задния вход. Можеше да разчита, че майка му и баща му ще доведат Екатерин при него, нали? Пък и без това се беше оказал заклещен сред тълпа от графове, които го обсипваха с поздравления, коментари и шеги. Които той пък почти не чуваше, а отговаряше на всичко с „Благодаря… благодаря“, понякога без никаква връзка с онова, което му казваха.
Най-накрая чу баща си да го вика и завъртя рязко глава. Излъчването на вицекраля беше такова, че тълпата помежду им сякаш се стопи. Екатерин надничаше срамежливо към множеството мъже в униформи, свила се между страховитите си придружители. Майлс се приближи до нея и стисна до болка ръцете й, взирайки се питащо в прекрасното й лице — „Вярно ли е, истина ли е?“
Тя му се ухили — идиотски, прекрасно. „Да, о, да!“
— Да те повдигна малко? — предложи му Иван.
— Млъкни, Иване — каза му Майлс през рамо. После се огледа за най-близката пейка. — Имаш ли нещо против? — прошепна й той.