— При определени условия. Ела насам — добре ще е да се измъкнем от залата преди да е стигнал до втора страница…
Майлс подкани гостите, които беше поканил на обяд, да излязат в просторния коридор, като едновременно с това инструктира Пим по комуникатора на китката си да докара колата. Вицекралят и вицекралицата се извиниха — щели да дойдат по-късно, след като си побъбрят с Грегор.
Всички млъкнаха стреснато, когато от залата се изви потресен вой:
— Зестри! Зестри! Сто и осемнайсет зестри…
— Роик — зловещо каза Марк, — защо тези нарушители са още живи?
— Не можем просто да отестрелваме посетителите, милорд — опита да се извини Роик.
— Защо не?
— Това да не ви е Изолацията? Освен това, милорд — Роик кимна към раздърпаните ескобарци, — те, изглежда, разполагат с официално разрешение.
По-дребният ескобарец, представил се като наблюдаващ офицер Густиоз, вдигна сноп лепкави листове като доказателство и го развя многозначително, при което пръснаха няколко последни бели капки. Марк отстъпи и внимателно бръсна случайната капка, попаднала на предницата на хубавия му черен костюм. И тримата мъже изглеждаха така, сякаш неотдавна се били потопени във вана с кисело мляко. Докато оглеждаше Роик, Марк си спомни легендата за Ахил, само дето маринатата от буболечешко масло, изглежда, покриваше и двете пети на гвардееца.
— Ще видим. — Ако бяха наранили Карийн… Марк се обърна и почука на заключената врата на лабораторията. — Карийн? Мартя? Добре ли сте?
— Марк? Ти ли си? — долетя през вратата гласът на Мартя. — Най-после!
Марк огледа вдлъбнатините по дървото и се намръщи, присвил очи, на двамата ескобарци. Густиоз се сви, а Муно си пое дъх и се напрегна. Откъм лабораторията се чуха стържещи звуци, като от влачене на обемисти предмети. След още миг ключалката изскърца, вратата заяде, после се отвори рязко и Мартя подаде глава.
— Слава Богу!
Марк се вмъкна нетърпеливо покрай нея да намери Карийн. Тя за малко да се строполи в прегръдките му, после и двамата решиха, че идеята не е добра. Макар и да не бе така повсеместно омазана като мъжете, косата, ризата и панталоните й бяха щедро омацани с буболечешко масло. Тя се наведе предпазливо и го поздрави с успокоителна целувка.
— Нараниха ли те, любима? — настойчиво я попита Марк.
— Не — отвърна тя леко задъхано. — Добре сме. Марк, те искат да отведат Енрике! Целият ни бизнес ще отиде на вятъра без него!
Енрике, разрошен и лепкав, кимна уплашено в потвърждение.
— Ще оправя нещата. — Някак…
Тя прокара пръсти през косата си. Половината й руси къдрици щръкнаха безредно нагоре от засъхващото масло, гърдите й се повдигаха и спадаха с всяко дихание. Марк беше прекарал по-голямата част от предобеда в борба със забележително неприличните асоциации, които се пораждаха в мозъка му при вида на оборудването за пакетиране на млечни продукти. Успявал бе да се съсредоточи върху непосредствената си задача единствено благодарение на мисълта за следобедната дрямка, която си беше обещал да прекара в компания. Всичко беше планирал. Романтичният сценарий обаче не включваше ескобарци. По дяволите, ако на него му предоставеха Карийн и дузина туби с буболечешко масло, би измислил значително по-интересно приложение на последното от това да й го маже по косата… Което и направи, и което може би щеше да осъществи на практика, но първо трябваше да се отърве от тези проклети неканени ескобарски ловци на избягали затворници. Излезе в коридора и им каза:
— Е, не можете да го отведете. Първо на първо, аз му платих гаранцията.
— Лорд Воркосиган… — почна разлютеният Густиоз.
— Лорд Марк — веднага го поправи той.
— Какъвто и да сте. Ескобарският съд не се занимава, както изглежда, смятате, с търговия на роби. Не знам как го правите на тази забравена от бога планета, но на Ескобар гаранцията гарантира, че подсъдимият ще се яви в съда, а не е някаква транзакция за сделка с човешко месо.
— Точна такава е там, откъдето аз идвам — промърмори Марк.
— Той е от Джаксън Хол — обясни Мартя. — Не е бараярец. Не се стряскайте. Преодолял го е, почти.
Притежаването е девет десети от… нещо си. Докато не се увереше, че може да си върне Енрике, Марк не желаеше да го изпуска от поглед. Трябваше да има някакъв начин да блокира по законов път екстрадирането му. Майлс сигурно щеше да знае как, но… Майлс беше дал ясно да се разбере какво му е отношението към буболечките. Едва ли щеше да е най-подходящият съветник. Но графинята си беше купила акции…
— Майка ми! — каза Марк. — Да. Искам да изчакате поне докато майка ми се прибере и поговори с вас.