— Останалите се познавате. Боя се, че не съм се срещал с двамата господа. Може би са гости, които си тръгват, Марк? — любезно подсказа Майлс.
Язовирната стена поддаде. Половин дузина хора започнаха един през друг да обясняват, да се оплакват, да се извиняват, да молят, да настояват, да обвиняват и да се оправдават. Мяйлс слуша няколко минути — което твърде неприятно напомни на Марк за ужасяващото спокойствие, с което брат му се справяше с огромното количество информация, прииждаща в шлема му по време на командвано от него сражение — после, най-накрая, рязко вдигна ръка. И като по чудо се възцари мълчание, като се изключеха няколко последни думи на Мартя, но и те затихнаха бързо.
— Да видим дали съм разбрал правилно — каза той. — Вие двамата, господа — той кимна към бавно съхнещите ескобарци, — искате да отведете доктор Боргос и да го затворите? Завинаги?
Марк потръпна при обнадеждената нотка в гласа на Майлс.
— Не завинаги — със съжаление призна наблюдаващ офицер Густиоз. — Но определено за много дълго. — Направи пауза и протегна документите. — Имам всички необходими заповеди и разрешителни, сър!
— Ааа — проточи Майлс и огледа лепкавата купчина. — Наистина. — Поколеба се. — Вие, разбира се, ще ми позволите да ги прегледам, нали?
Извини се на хората, дошли с него, стисна ръката на Екатерин — чакай малко, те нали уж не си говореха? Предния ден Майлс беше крачил напред-назад, обгърнат от облак негативна енергия, като ходеща черна дупка — Марк получаваше главоболие само като го погледнеше. Сега обаче, под целия този дебел слой ирония, Майлс направо сияеше. Какво ставаше, по дяволите? Карийн също оглеждаше двойката с растящо любопитство.
Марк заряза временно тази загадка, когато Майлс покани Густиоз да се приближи до масичката под едно огледало. Вдигна вазата с цветя и я връчи на Роик, който се втурна да я поеме с такава жертвоготовност, че за малко да се препъне в собствените си крака, и прикани Густиоз да остави на плота документите за екстрадирането както си бяха на купчина.
Бавно — а Марк въобще не се и съмняваше, че брат му използва всички тези театрални трикове, за да си спечели време за мислене — Майлс заразгръща листовете. Целокупната публика във вестибюла го наблюдаваше в пълно мълчание, като омагьосана. Той внимаваше да докосва документите само с върховете на пръстите си, като от време на време поглеждаше нагоре към Густиоз, което не след дълго окончателно изнерви ескобареца. Кажи-речи при всяко второ посягане му се налагаше да разлепва листовете.
— Мм-хм — каза той. — Мм-хм. — И: — Всичките осемнайсет, да, много добре.
Стигна до края на купчината и постоя замислен за миг с пръсти върху документите, така че обикалящият като привидение около него Густиоз нямаше как да си ги прибере. Погледна въпросително изпод вежди към Екатерин. Тя му отвърна с доста разтревожен поглед и му се усмихна нащрек.
— Марк — каза той. — Доколкото разбрах, си платил на Екатерин за дизайнерските й проекти с акции, а не с пари в брой?
— Да — каза Марк. — И на Мама Кости също — побърза да отбележи той.
— И на мен! — вметна Карийн.
— И на мен! — не закъсня да добави Мартя.
— Компанията беше във временен недостиг на оборотни средства — предпазливо обясни Марк.
— И на Мама Кости значи. Хм. О, боже. — Майлс се взира в нищото известно време, после се обърна и се усмихна на Густиоз.
— Наблюдаващ офицер Густиоз.
Густиоз изпъна гръб, сякаш заставаше мирно.
— Всички тези документи наистина изглеждат законни и в ред.
Майлс вдигна купчината с два пръста и я върна на офицера. Густиоз взе документите, усмихна се и вдиша.
— Обаче — продължи Майлс — имате пропуск в юрисдикцията. Доста съществен при това. Охранителят от ИмпСи на портата въобще не е трябвало да ви пуска. Е, момчетата са войници, а не адвокати. Не мисля, че бедният ефрейтор следва да бъде наказан. Ще поговоря все пак с генерал Алегре да включат и това в инструктажа им.
Густиоз го гледаше с ужас и неверие.
— Имам резрешение от Империята, от околопланетарното космическо пространство, от окръг Ворбара и от град Ворбар Султана. За каква друга юрисдикция ми говорите?
— Замъкът Воркосиган е официалната резиденция на графа на окръг Воркосиган — любезно му обясни Майлс. — В това си качество сградата и прилежащият към нея терен се смятат за собственост на окръг Воркосиган, също като при посолствата. За да отведете този човек оттук в град Ворбар Султана, в окръг Ворбара, на Бараяр, в Империята, ви трябват всичките тези документи — той махна към лепкавата купчина, — плюс разрешително за екстрадиране, заповед от графски Глас — точно като това, което имате от окръг Ворбара — от окръг Воркосиган.