Густиоз трепереше.
— И къде — дрезгаво попита той — мога да намеря най-близкия графски Глас на окръг Воркосиган?
— Най-близкия? — бодро повтори Майлс. — Ами, изглежда, това съм аз.
Наблюдаващият офицер го гледа дълго. После преглътна.
— Добре, сър — смирено рече той. — Може ли да получа заповед за екстрадирането на доктор Енрике Боргос от, от, ъъ… от графския Глас?
Майлс погледна Марк. Марк отвърна на погледа му кръвнишки. „Ах ти, кучи сине, направо си умираш от кеф, нали?“
Майлс въздъхна — продължително и с голяма доза съжаление — пред ококорената си публика, после отсечено каза:
— Не. Молбата ви се отхвърля. Пим, моля те, придружи господата до портата, след това информирай Мама Кости, че за обяд ще останат, хм — погледът му обходи вестибюла, — десет души, и нека побърза, доколкото й е възможно. Гвардеец Роик… — Впери поглед в младия мъж, който още стискаше вазата с цветята и го гледаше уплашено. Майлс само поклати глава. — Иди да се изкъпеш.
Пим, висок и респектиращ със зрялата си възраст и пълната гвардейска униформа, тръгна заплашително към ескобарците, които се пречупиха пред погледа му и го оставиха да ги подкара към вратата.
— Все някога ще трябва да излезе от тази къща, по дяволите! — извика Густиоз през рамо. — Не може цял живот да се крие тук!
— Ще го транспортираме до окръга с официалната въздушна кола на графа — извика му на свой ред Майлс. Беше в прекрасно настроение.
Вратите се затръшнаха и заглушиха нечленоразделния крясък на Густиоз.
— Проектът за буболечешкото масло наистина е много интересен — лъчезарно рече Екатерин на двамата мъже, които бяха дошли с нея и Майлс. — Трябва да видите лабораторията.
Карийн размаха трескаво ръце.
— Не сега, Екатерин!
Майлс изгледа предупредително брат си и покани гостите в противоположната посока.
— Докато сервират обяда, може би ще ви е интересно да разгледате библиотеката. Професорке, бихте ли били така добра да покажете на Хюго и Василий някои от книгите с историческа стойност, докато аз се погрижа за някои неща? Иди с баба си, Ники. Много ви благодаря… — Стисна Екатерин за ръката, задържайки я при себе си, докато компанията се отправяше към библиотеката.
— Лорд Воркосиган — извика Енрике с глас, разтреперан от облекчение. — Не знам как да ви се отплатя!
Майлс вдигна ръка да го спре преди да се е отприщил в благодарности.
— Ще измисля нещо.
Мартя, която разчиташе нюансите в гласа на Майлс по-добре от Енрике, се усмихна саркастично и хвана ескобареца за ръката.
— Тръгвай, Енрике. Най-добре ще е да започнем да ти отработваме дълга като слезем долу и почистим лабораторията, не мислиш ли?
— О! Да, разбира се… — Тя го задърпа решително към лабораторията. Гласът му долетя откъм коридора: — Дали ще хареса маслените буболечки, които проектира Екатерин?…
Екатерин сведе очи и се усмихна с обич на Майлс.
— Добро представление, любов моя.
— Да бе — намусено се съгласи Марк. Откри, че не може да вдигне поглед от ботушите си. — Знам какво мислиш за целия този проект. Ъъъ… благодаря.
Майлс леко се изчерви.
— Ами… не можех да рискувам да разгневя готвачката си, нали разбираш. Тя, изглежда, е осиновила ескобареца. Сигурно е заради ентусиазма, с който ми яде храната.
Веждите на Марк се смъкнаха в пристъп на внезапно подозрение.
— Графската резиденция наистина ли се смята за част от окръга на графа? Или просто си го изсмука от пръстите?
Майлс се ухили.
— Провери сам. А сега, ако ме извините, ще ида да поуспокоя страховете на бъдещите си роднини. Доста им се струпа тази сутрин. И искам да те помоля за една лична услуга, скъпи братко. Би ли могъл, ако обичаш, да не ме засипваш с нови кризи, поне до довечера?
— ?! — Карийн зяпна развълнувано. — О, Екатерин, браво! Майлс, ти… ти, плъх такъв! Кога успяхте?
Майлс се ухили, този път от сърце, а не по сценарий.
— Тя ми предложи и аз се съгласих. — Вдигна лукав поглед към Екатерин и продължи: — Трябваше да й дам добър пример, в края на краищата. Виждаш ли, Екатерин, така трябва да се отговаря на едно предложение за женитба — директно, категорично и най-вече положително!
— Ще го имам предвид — каза му тя. Лицето й беше безизразно като на покерджия, но очите й се смееха. Той я поведе към библиотеката.
Карийн ги проследи с поглед, въздъхна с романтично задоволство и се притисна към Марк. Добре де, значи е заразително. И какво от това? Майната му на черния костюм. Той плъзна ръка около кръста й.