Майлс зае мястото си на определения му връх от звездата, неговите родители и родителите на Лайза застанаха от двете му страни, а комарската приятелка и секундантка на Лайза — срещу него. Понеже на него не му се налагаше да помни репликите на Грегор, Майлс оползотвори времето, докато двамата младоженци повтаряха клетвите си — на четири езика, — в изучаване на радостта, изписала се по лицата на вицекраля и вицекралицата. Май досега не беше виждал баща си да плаче на публично място. Добре де, този необичаен феномен може и да се дължеше донякъде на сълзливото настроение, обзело всичко живо днес, но част със сигурност си беше от чиста проба политическо облекчение. Това поне беше причината той да трие влагата от очите си. Дяволски ефективно публично представление си беше тази церемония… Майлс преглътна и пристъпи напред да разрита ориза и да отвори кръга, така че новоизлюпените съпрузи да излязат от него. Възползва се от привилегията и възможността пръв да стисне ръката на Грегор и да се вдигне на пръсти, за да целуне поруменялата страна на булката. А после, най-сетне, настана време за купон, задълженията му приключиха, можеше да се откачи от кукичката и да тръгне да търси Екатерин сред множеството. Запробива си път през хората, които масово загребваха с шепи от ориза и го тъпчеха по джобовете си като сувенир — а той проточваше врат да зърне една елегантна жена в сива копринена рокля.
Карийн сграбчи Марк за лакътя и въздъхна доволно. Кленовата амброзия се беше превърнала в хит.
Доста умно от страна на Грегор, помисли си Карийн, да раздели астрономическата цена на сватбения прием с графовете си. Всеки окръг бе поканен да вдигне в дворцовата градина павилион, в който да се предлагат най-различни местни деликатеси и напитки (одобрени, разбира се, от лейди Алис и ИмпСи). Получаваше се нещо като окръжен панаир, или по-скоро, панаир на окръзите, но съревнованието определено беше извадило на показ най-доброто от Бараяр. Павилионът на окръг Воркосиган беше на лично място, в северозападния ъгъл, на върха на една пътечка, която се спускаше към ниските градини. Граф Арал беше дарил хиляда литра от окръжното си вино — традиционна и популярна сред графовете постъпка.
А на една маса до винения бар лорд Марк Воркосиган и „МПВК Индустрии“ предлагаха на сватбарите първия си хранителен продукт. Мама Кости и Енрике, закичени с фирмени значки, ръководеха отбор от прислугата на Дом Воркосиган, чиято задача бе да предлага щедри количества кленова амброзия на висшите вори толкова бързо, колкото можеха да я подават през масата. В края на плота, обкичена с цветя, се мъдреше телена клетка с две дузини чистак нови Великолепни буболечки, искрящи в синьо, червено и златно, заедно с кратка обяснителна табелка, чийто текст Карийн беше редактирала, отстранявайки както техническите залитания на Енрике, така и натрапчивата комерсиалност на Марк, и която обясняваше как точно е създадена амброзията. Добре де, вярно, че преименуваното буболечешко масло, което раздаваха в момента, не беше произведено от новите буболечки, но това беше дребна техническа подробност и нищо повече. Майлс и Екатерин се появиха сред тълпата заедно с Иван. Майлс забеляза Карийн, която му махаше настойчиво, и тръгна към нея. На лицето му пак се беше настанила полупобърканата доволна физиономия, с която се разхождаше вече от две седмици. Екатерин, на първия си прием в Императорския дворец, изглежда, страдаше от пристъп на страхопочитание. Карийн грабна чаша с амброзия и я вдигна към приближаващото трио.
— Екатерин, направо се влюбиха във Великолепните буболечки! Поне половин дузина жени се опитаха да си откраднат буболечка, за да я прибавят към украсата от цветя в косите си. Наложи се Енрике да заключи клетката, за да ограничи загубите. Каза, че се за демонстрация, а не са тестери.