Екатерин се засмя.
— Радвам се, че успях да излекувам резистентността на клиентите ви!
— О, да, и още как! А и с този дебют на императорската сватба всички ще полудеят по тях! Опита ли вече кленовата амброзия, Майлс?
— Опитвал съм и преди, благодаря — кисело каза Майлс.
— Иване! Непременно трябва да я опиташ!
Иван се понамръщи, но учтиво доближи лъжичка сладолед до устата си. Изражението му се промени.
— Божке, каква е подправката? Направо е страхотно! — И устоя на опита на Карийн да си върне чашата.
— Кленова медовина — изчурулика щастливо Карийн. — Идея на Мама Кости. Наистина се получи!
Иван преглътна и спря с лъжица във въздуха.
— Кленова медовина? Най-отвратителното алкохолно питие, варено някога от хората, достойно само за партизани преди атака и подлагащо на кански мъки стомаха ти?
— Човек свиква с вкуса й — промърмори Майлс.
Иван си гребна пак.
— Комбинирано с най-отвратителния хранителен продукт на света… Как, за бога, е постигнала такъв резултат? — Огреба остатъка от мекия златист сладолед и огледа чашата, сякаш обмисляше дали да не я оближе с език. — Забележително ефикасно, при това. Хем се наяждаш, хем се напиваш… нищо чудно, че се редят на опашка!
Марк вметна със самодоволна усмивка:
— Току-що си поприказвах хубавичко с лорд Ворсмит. Без да навлизам в детайли, мога да кажа, че началният ни недостиг на оборотен капитал, изглежда, намери своето разрешение. Екатерин! Вече съм в състояние да изплатя акциите, които ти дадох за дизайнерския проект. Какво ще кажеш, ако ти предложа два пъти повече от номиналната им стойност?
Екатерин изглеждаше развълнувана.
— Това е чудесно, Марк! И толкова навреме. И е повече, отколкото съм очаквала…
— Искаш да кажеш — прекъсна я твърдо Карийн — „не, благодаря“, и точка. Да не си луда да си продаваш акциите, Екатерин! Ако ти потрябват пари в брой, просто ще представиш акциите като допълнителна гаранция за заем. После, на следващата година, когато цената им се покачи не знам колко пъти, продаваш част от акциите, изплащаш си заема, а останалите запазваш като инвестиция с висока възвръщаемост. Докато Ники порасне, току-виж си спечелила достатъчно, за да му платиш училището за скокови пилоти.
— Не е задължително да го правиш по този начин… — започна Марк.
— Точно така ще постъпя аз с моите. Смятам да си платя с тях обратния път до колонията Бета! — Не й се налагаше да моли и за едно десетаче родителите си — новина, която те бяха възприели малко по-изненадано, отколкото беше добре за самочувствието й. После се бяха опитали да й предложат, твърде настоятелно, известна сума като месечна издръжка, колкото да възстановят равновесието, реши Карийн, или пък за да вземат надмощие. Беше отклонила предложението им с най-голямо удоволствие. — И на Мама Кости казах да не продава.
Екатерин присви очи.
— Разбирам, Карийн. В такъв случай… благодаря ти, лорд Марк. Ще обмисля предложението ти.
Марк измърмори нещо под нос, но не посмя да поднови натиска под зоркия ироничен поглед на брат си.
Карийн се върна щастлива зад масата, където Мама Кости тъкмо разчупваше печата на поредната петлитрова туба с кленова амброзия.
— Как върви? — попита Карийн.
— С това темпо до час ще са омели всичко — докладва готвачката. Носеше дантелена престилка върху най-хубавата си рокля. Голяма и сложно изплетена огърлица от свежи орхидеи, която й бе подарил Майлс, се съревноваваше за място върху гърдите й с фирмената значка. Имаше повече от един начин да си осигуриш покана за императорската сватба…
— Идеята ти за кленовата медовина наистина поприглади перушината на Майлс — каза й Карийн. — Не познавам много други хора, които наистина пият това нещо.
— О, идеята не беше моя, Карийн — каза Мама Кости. — Лорд Воркосиган го предложи. Кленовите насаждения и пивоварната за медовината са негови… Знае той как да помогне на онези бедни хорица в планините Дендарии, ако питаш мен.
Широката усмивка на Карийн стана още по-широка.
— Ясно. — Метна скришен поглед към Майлс, който стоеше доволно с дамата си под ръка и се преструваше на безразличен към проекта на брат си.
В сгъстяващия се здрач из градините на двореца заблещукаха малки цветни светлинки. В клетката си Великолепните буболечки размахаха крилца и на свой ред заискриха, сякаш в отговор.
Марк гледаше Карийн, която се връщаше от масата им с буболечешко масло — цялата руса и бяла и прозирно розова и направо да я схрускаш — и въздъхна с наслада. Пъхнатите му в джобовете ръце напипаха зрънцата ориз, които Карийн беше настояла да й запази при разтурването на сватбения кръг. Загреба шепа и я протегна към нея с въпроса: