— И какво следва да правим сега с всичкия този ориз, Карийн? Да го посадим, или какво?
— О, не — каза тя, когато той я придърпа към себе си. — Той е просто за спомен. Повечето хора ще го сложат в малки торбички и един ден ще се опитат да впечатлят с него внуците си: „И аз бях на сватбата на стария император.“
— Това са вълшебни зрънца — вметна Майлс. — Умножават се. До утре — или още до довечера — из целия град ще се продават малки торбички с уж сватбен ориз за радост на лековерните. С тонове.
— Така значи? — Марк се замисли. — Знаеш ли, човек може да прави това и съвсем законно, с малко изобретателност. Взимаш шепата си сватбен ориз, смесваш го с чувал обикновен ориз, пакетираш го в малки торбички… така клиентът пак ще получи истински императорски сватбен ориз, в известен смисъл, но ще има за много…
— Карийн — прекъсна го Майлс, — направи ми една услуга. Провери джобовете му преди да си тръгне оттук и конфискувай всичкия ориз, който намериш там.
— Не съм казал, че аз ще го направя! — възмутено се оправда Марк. Майлс му се ухили и той си даде сметка, че пак са го подхлъзнали. Усмихна му се глуповато в отговор, прекалено екзалтиран от всичко тази вечер, за да устиска за повече от няколко секунди всяка емоция с температура по-ниска от тази на всеопрощаващото добродушие.
Карийн вдигна очи и Марк проследи погледа й до комодора в парадната му червено-синя униформа и мадам Куделка, в нещо зелено и веещо се като на Лятна царица, които се приближаваха към тях. Комодорът размахваше наперено бастуна си, но на лицето му се беше настанил любопитно самовглъбен израз. Карийн изтича да им сипе от амброзията.
— Как сте? — поздрави Майлс двойката.
Комодорът разсеяно отвърна:
— Аз съм малко… хм. Малко… хм…
Майлс вдигна вежда.
— Малко „хм“?
— Оливия — каза мадам Куделка — току-що обяви годежа си.
— Помислих си аз, че е дяволски заразно — каза Майлс и се ухили лукаво на Екатерин.
Екатерин му върна разтапяща усмивка, после се обърна към двамата Куделка:
— Поздравления. Кой е късметлията?
— Това е… хм… точно с това ще трябва да свикнем — въздъхна комодорът.
Мадам Куделка каза:
— Граф Доно Ворутиър.
Карийн се върна с чашите амброзия навреме, за да чуе последното. Подскочи и изписка доволно. Марк хвърли поглед към Иван, който само поклати глава и посегна за още амброзия. От цялата компания единствен той не възкликна с една или друга степен на изненада. Изглеждаше начумерен, да. Изненадан — не.
След кратка смилателна пауза Майлс каза:
— Винаги съм си мислел, че едно от момичетата ви ще си хване граф.
— Да — рече комодорът, — но…
— Убедена съм, че Доно ще знае как да я направи щастлива — обади се Екатерин.
— Хм.
— Тя иска голяма сватба — каза мадам Куделка.
— Както и Делия — допълни комодорът. — Оставих ги да се карат коя да вземе по-ранната дата. И първа да нанесе удар на оскъдния ми бюджет. — Той обходи с поглед градините и все по-шумните гости. Вечерта едва започваше, така че повечето все още бяха във вертикално положение. — Това тук им пуска какви ли не мухи в главите.
Майлс каза замислено:
— Май наистина трябва да поговоря с Дъв.
Комодор Куделка пристъпи по-близо до Марк и сниши глас.
— Марк, аз… дължа ти извинение. Не исках да бъда толкова груб.
— Няма нищо, сър — каза Марк, изненадан и трогнат.
Комодорът добави:
— Значи се връщаш на Бета през есента… добре. На твоята възраст човек няма защо да бърза… да се задомява де.
— И ние така решихме, сър. — Марк се поколеба. — Знам, че още не ме бива много по семействата. Но съм решен да се науча.
Комодорът го удостои с кратко кимване и крива усмивка.
— Добре се справяш. Продължавай в същия дух.
Ръката на Карийн стисна неговата. Марк преглътна и внезапно, кой знае защо, си помисли, че човек не само може да има семейство, а да има и повече от едно. Цял куп роднини…
— Благодаря ви, сър. Ще се постарая.
В този момент се появиха и Оливия и Доно, ръка за ръка, Оливия — в любимото си игличеножълто, Доно — тържествено великолепен в сивото и синьото на Дом Ворутиър. Тъмнокосият Доно беше всъщност малко по-нисък от бъдещата си невяста, — за пръв път забеляза Марк. Всички момичета Куделка бяха много високи. Но излъчването на Доно беше толкова силно, че човек просто не забелязваше разликата в ръста.
Присъединиха се към групичката им с думите, че поне петима души им били казали да опитат кленовата амброзия преди да е свършила. Останаха да приемат поздравленията на присъстващите, докато Карийн изприпка да донесе нови чаши. Дори и Иван се справи подобаващо с това си светско задължение и им поднесе поздравленията си.