— Просто не разбираш. Остров Кирил — наричат го Лагера на вечния лед — е най-лошият военен пост в Империята. Зимна тренировъчна база. Това е арктически остров, на петстотин километра от целия свят, включително най-близката жена. Не можеш дори да избягаш с плуване, защото ще замръзнеш само за няколко минути във водата. Тресавищата те изяждат жив. Виелици. Вледеняваща мъгла. Ветрове, които могат да отнесат наземна кола. Студ, мрак, пияници, направо не ти е работа… навремето прекарах там цяла вечност… всъщност само два месеца. Войниците идват и си отиват след края на тренировъчната смяна, но постоянният състав няма къде да мръдне. О, наистина справедливо наказание…
Впечатлена от думите му, тя попита:
— Наистина ли е толкова зле?
— О, да! Че и отгоре. Ха! Ще трябва да му пратя каса хубаво бренди — в чест на императорската сватба, просто да му дам начална скорост. Или… по-добре не. Ще му пратя каса лошо бренди. И без това там никой вече не прави разлика.
Екатерин прие уверенията му за настоящите и бъдещите неприятности на мъчителя си и продължиха да се разхождат. Всички главни сватбари, включително и Майлс, скоро щяха да бъдат повикани за официалната вечеря и за известно време двамата щяха да бъдат разделени — той на високата маса между императрица Лайза и нейната комарска секундантка, тя — при лорд ревизор Вортис и вуйна си. Щяха да последват множество отегчителни речи, но Майлс изложи решителните си планове как двамата да се съберат след десерта.
— Е, какво ще кажеш? — попита той, загледан замислено в градините и празненството, вихрещо се все по-буйно в тях. — Искаш ли голяма сватба?
Сега вече тя разпозна зараждащия се театрален блясък в очите му. Но графиня Корделия я беше инструктирала как да се справи с това и Екатерин сведе срамежливо ресници.
— Не би било редно преди да е свършила годината ми на траур. Но ако нямаш нищо против да почакаш до следващата пролет, може да я направим толкова голяма, колкото искаш.
— Ясно — измърмори той. — Есента също е подходящо време за сватби…
— Сватба в тесен семеен кръг през есента? Нямам нищо против.
Майлс все щеше да намери някакъв начин да направи сватбата незабравима, за това тя нямаше опасения. Освен това подозираше, че може би ще е по-добре, ако не му оставя много време да се увлече в планове.
— Може би в градината на Воркосиган Сърло? — каза той. — Нея още не си я виждала. Или в градината, която проектира ти? — Погледна я косо.
— Разбира се — мило рече тя. — Сватбите на открито ще са истински хит през следващите няколко години. Лорд и лейди Воркосиган ще бъдат съвсем по модата.
Той се ухили. Неговата… нейната… тяхната бараярска градина щеше да е още твърде гола през есента. Но затова пък щеше да е пълна с филизи, надежда и живот, който чака под земята пролетните дъждове.
Спряха. Екатерин впери очарован поглед в сетаганданската дипломатическа делегация, която тъкмо се качваше по стълбите, виещи се откъм окъпаните в светлини езерца в ниското. Посланикът и великолепната му съпруга бяха придружени не само от губернатора — висш на Ро Сета, най-близката до Бараяр планета от сетаганданската империя, но и от една истинска висша от имперската столица. Въпреки мълвата, че висшите дами никога не пътуват, тя беше пратена като личен делегат от императора Флечир Джая и неговата императрица. Придружаваше я гем-генерал от най-висок чин. Никой не знаеше как изглежда тя, защото навсякъде се движеше в личен силов мехур, тази вечер с оттенък на искрящо розово в унисон с празничната атмосфера. Гем-генералът, висок и представителен, беше облечен с официалната кървавочервена униформа на Сетаганданската императорска гвардия, чийто цвят би трябвало да е в крещяща дисхармония с мехура, но не беше.
Посланикът погледна Майлс, махна му любезно за поздрав и каза нещо на гем-генерала, който кимна. За изненада на Екатерин, гем-генералът и розовият мехур се понесоха към тях.
— Гем-генерал Бенин — каза Майлс с най-авторитетния си ревизорски глас. Очите му грееха от любопитство и колкото и да беше странно, удоволствие. Поклони се дълбоко и искрено пред мехура. — И висша Пел. Радвам се да ви видя — така да се каже — отново. Надявам се необичайното за вас пътуване да не е било прекалено уморително.
— Всъщност не, лорд ревизор Воркосиган. Оказа се доста приятно. — Гласът й идваше от трансмитер в мехура. За огромно удивление на Екатерин за миг мехурът стана почти прозрачен. Седнала на плаващия си стол зад перленото сияние, една висока руса жена на неопределена възраст и в лека тъмнорозова рокля се появи за секунди. Беше зашеметяващо красива, но нещо в ироничната й усмивка противоречеше на младото лице. След миг екранът се замъгли.