— О, да, искам да продължа. Искам да се върна на Бета. — Така, каза го.
Кратко мълчание. После татко каза жаловито:
— Но ти тъкмо се прибра у дома, миличко.
— И се радвам, че съм тук — увери го тя. — Радвам се да ви видя всичките. Просто си мислех, че… че е време да си планирам нещата. Като прекрасно си давам сметка какво искам от вас…
— Време да започнеш кампания? — вдигна вежди татко.
Тя овладя раздразнението си. Да не беше някое малко момиченце, което врънка родителите си за пони! Ставаше въпрос за целия й живот.
— Време да планирам. Сериозно.
Мама каза бавно, може би защото обмисляше внимателно думите си, а може би защото се набираше на лоста:
— Избрала ли си какво да учиш този път? Нещата, които си избра миналата година, изглеждаха малко… необичайни.
— Справих се добре по всички предмети — побърза да се защити Карийн.
— По всичките четиринайсет абсолютно несвързани един с друг учебни курсове — измърмори татко. — Вярно е.
— Имаше толкова голям избор.
— Голям избор има и във Ворбар Султана — посочи мама. — Повече, отколкото би могла да научиш за няколко живота, дори да са дълги колкото на бетанците. И таксите са значително по-ниски.
„Но Марк няма да е във Ворбар Султана. А на Бета.“
— Терапевтката на Марк спомена за някаква стипендия в нейната област.
— Това ли е най-новият ти интерес? — попита татко. — Психоинженерството?
— Не съм сигурна — искрено отговори тя. — Наистина е интересно, както го практикуват на Бета поне. — Но дали я пленяваше психологията по принцип, или само приложението й върху психиката на Марк? Не би могла да отговори на този въпрос. Е… може пък и да можеше. Само дето отговорът не й харесваше особено.
— Няма съмнение — кава мама, — че всяко галактическо образование, било то медицинско или техническо, ще ти послужи добре тук. Стига да успееш да се спреш върху една определена специалност достатъчно дълго, за да… Проблемът е в парите, мила. Ако не беше стипендията, която ти отпусна лейди Корделия, щяхме само да си мечтаем да учиш извън планетата. А доколкото знам, стипендията за следващата година вече е дадена на друго момиче.
— Не съм и очаквала да я молите за още. Тя вече направи предостатъчно за мен. Но има възможност да ми отпуснат бетанска стипендия. А бих могла и да поработя това лято. Това, плюс сумата, която и без това щяхте да похарчите за Окръжния университет… не бихте очаквали нещо толкова незначително като парите да спре лорд Майлс например, нали?
— Не бих очаквал и плазмен преграден огън да спре Майлс. — Татко се ухили. — Но той е, как да се изразя, особен случай.
За миг Карийн се запита какво ли захранва прословутия хъс на Майлс. Дали беше безадресният гняв, който подгряваше понастоящем и собствената й решителност? И колко точно гняв? Беше ли Марк, така болезнено чувствителен към всичко свързано с близнака му, осъзнал нещо във връзка с Майлс, което убягваше на нея?
— Сигурна съм, че бихме могли да стигнем до някакво разрешение на проблема. Стига всички да положим усилия.
Мама и татко се спогледаха. Татко каза:
— Боя се, че в момента сме го позакъсали. С училищните такси на всички ви и боледуването на покойната баба Куделка… преди две години се наложи да ипотекираме къщата до морето.
Мама добави:
— Това лято сме решили да я дадем под наем. За целия сезон с изключение на една седмица. Преценихме, че при всичките събития около Летния празник едва ли ще ни остане време да отидем по за дълго в провинцията.
— А майка ти в момента води курс по самоотбрана за служителите в министерствата — добави татко. — Така че прави всичко по силите си, както виждаш. Боя се, че не са останали много източници на доходи, които вече да не сме пуснали в обръщение.
— Приятно ми е да преподавам — каза мама. Успокояваше ли го? После добави, като се обърна към Карийн: — И е по-добре, отколкото да погасим дълга, като продадем лятната къща, което доскоро изглеждаше твърде вероятно.
Да продадат къщата край морето, която беше центърът на детските й спомени? Карийн потръпна ужасено. Къщата на източното крайбрежие беше сватбен подарък на родителите й от самата лейди Алис Ворпатрил — нещо във връзка с това, че спасили нея и невръстния лорд Иван по време на войната за Претендентството. Карийн не беше предполагала, че имат такива финансови проблеми. Но сега, като си помислеше за бройката сестри преди нея и всичките им нужди… хм.