— Тъкмо докторът ще ви даде успокоителните — посочи Иван, обзет от веселяшко настроение. — И без това дотогава вече ще чувствате остра нужда от тях.
— Благодаря, Иване — промърмори Грегор. — Много предвидливо от твоя страна.
Лайза успя само да кимне развеселено. Очите на лейди Алис се присвиха замислено.
— Грегор, Лайза? И двамата ли сте съгласни с предложението?
— Мен ме устройва — каза Грегор.
— Мисля, че родителите ми няма да имат нищо против да участват — потвърди и Лайза. — Хм… кой ще участва вместо твоите родители, Грегор?
— В сватбения кръг мястото им ще заемат граф и графиня Воркосиган, разбира се — каза Грегор. — Предполагам, че ще се нагърбят и с това… какво ще кажеш, Майлс?
— На майка ми и окото няма да й мигне — отвърна Майлс, — макар да не гарантирам, че ще си спести саркастичните забележки относно бараярските нрави. Колкото до баща ми…
Над масата надвисна политически обосновано мълчание. Всички гледаха Дъв Галени, чиито челюсти едва доловимо се стегнаха.
— Дъв, Лайза. — Лейди Алис тропна по полирания плот на масата със съвършено маникюрираните си нокти. — Комарската социополитическа реакция по този въпрос. Откровено, моля.
— Аз нямам никакви лични възражения срещу участието на граф Воркосиган — каза Лайза.
Галени въздъхна.
— Всяка… нееднозначност, която можем да избегнем, ще е добре дошла.
„Добре казано, Дъв. Имаш мая за политик.“
— С други думи, представата как Касапина на Комар оглежда голата им жертвена девица би била точно толкова привлекателна за комарците, колкото епидемия от чума например — вметна Майлс, понеже никой друг не би могъл. Е, Иван може би. На лейди Алис биха й трябвали още няколко секунди, за да изнамери учтив начин за изразяване на проблема. Галени му хвърли един умерено признателен поглед. — Напълно разбираемо — продължи Майлс. — Ако липсата на симетрия не е твърде очевидна, изпратете майка ми и лейди Алис като делегация от страна на Грегор, заедно например с една от братовчедките на майка му, принцеса Карийн. Бараярските традиционалисти ще се хванат, защото опазването на генома винаги се е смятало за женска работа.
Бараярците около масата изсумтяха в съгласие. Лейди Алис се усмихна и отметна точката.
Последва труден и продължителен дебат относно това дали двойката трябва да повтори клетвите си на всичките четири бараярски езика. После дойде ред на трийсетминутна дискусия как да се организира медийното отразяване — местното и галактическото, в която Майлс умело, и със силната поддръжка на Галени, успя да се измъкне от нови задачи, изискващи личното му участие. Лейди Алис отгърна на следващия лист и се намръщи.
— Между другото, Грегор, реши ли вече какво ще правиш по случая Ворбретен?
Грегор поклати глава.
— Засега избягвам всякакви публични изказвания по този въпрос. Поне докато Съветът на графовете продължава да си блъска главата с него. Накъдето и да се наклонят везните обаче, апелативната молба на загубилия без съмнение ще кацне в скута ми минути след като Съветът произнесе решението си.
Майлс погледна объркано дневния ред пред себе си. Следващата точка беше „Разпределение на вечерите“.
— Случаят Ворбретен?
— Няма начин да не си чул за скандала… — започна лейди Алис. — О, да, тогава ти беше на Комар. Иван не ти ли разказа градските клюки? Бедният Рене. Цялото семейство е в паника.
— Да не би нещо да се е случило с Рене Ворбретен? — попита разтревожено Майлс.
Рене беше следвал в Академията два курса преди Майлс, и по всичко личеше, че върви по бляскавите стъпки на баща си. Комодор лорд Ворбретен си беше извоювал славата на един от най-доверените офицери в щаба на граф Арал Воркосиган, докато преди десетина години не го бе застигнала преждевременна, макар и героична смърт под сетагандански обстрел. След по-малко от година се беше споминал и старият граф Ворбретен — според някои от скръб по загубата на любимия си най-голям син и Рене бе принуден да се откаже от военната си кариера и да поеме графските си задължения към семейния окръг. Преди три години, след шеметна връзка, забавлявала от сърце цял Ворбар Султана, Рене се беше оженил за великолепната осемнадесетгодишна дъщеря на богатия лорд Воркерес. „Пари при пари отиват“, както казваха в провинцията.
— Ами… — каза Грегор. — И да, и не. Хм…
— Хм какво?
Лейди Алис въздъхна.
— Граф и графиня Ворбретен преценили, че е време да се заемат сериозно със семейните си задължения и съвсем разумно решили да използват утробен репликатор за първородния си син, така че евентуалните дефекти да бъдат отстранени още в ембриона. За която цел, разбира се, и двамата се подложили на генетично сканиране.