— И Рене е открил, че е мутант? — невярващо попита Майлс.
Високият, красив, атлетичен Рене? Рене, който говореше четири езика с модулиран баритон, който разтопяваше женските сърца и съпротивата на мъжете, който свиреше омайващо на три музикални инструмента и в добавка пееше като ангел? Рене, при вида на когото дори Иван скърцаше със зъби от завист?
— Не точно — отговори лейди Алис, — освен ако не броиш за дефект факта, че е една осма сетагандански гем.
— Боже! И кога е станало това?
— Сметката едва ли ще те затрудни — промърмори Иван.
— Зависи по чия линия е.
— По мъжка — каза лейди Алис. — За жалост.
Така. Дядото на Рене, седмият граф Ворбретен, наистина беше роден по време на сетаганданската окупация. Членовете на семейство Ворбретен, както и много бараярци, бяха направили необходимото, за да оцелеят…
— Значи прабабата на Рене е била колаборационистка. Или… е било нещо по-неприятно?
— Доколкото може да се вярва на малкото оцелели документи, които ИмпСи успя да изрови — каза Грегор, — вероятно се касае за доброволна и доста продължителна връзка с един — или повече — от висшите офицери гем, участвали в окупацията на окръга им. След толкова време е трудно да се каже дали е било любов, егоистичен интерес или опит да откупи безопасността на семейството си чрез единствената разменна монета, с която е разполагала.
— Може да е било и трите едновременно — каза лейди Алис. — Животът във военна зона не е просто нещо.
— Във всеки случай — каза Грегор, — по нищо не личи да е било резултат от изнасилване.
— А знае ли се кой от гем-лордовете е прадядото на Рене?
— Генетичната му карта може да се изпрати на Сетаганда и да се разбере, но доколкото знам, все още не е взето такова решение. Но това е по-скоро от академичен интерес. Извън… чисто академичната страна на въпроса остава фактът, че седмият граф Ворбретен не е бил син на шестия граф Ворбретен.
— От седмица в щаба го наричат Рене Гембретен — обади се Иван.
Грегор се намръщи.
— Не мога да повярвам, че от семейството са допуснали това да се разчуе — каза Майлс. — Или информацията е изтекла от другаде — от лекаря или медтехника.
— Хм, това е друга част от историята — каза Грегор. — Въобще не са имали намерение да го разгласяват. Но Рене казал на сестрите си и на брат си, защото преценил, че е редно да знаят, а младата графиня казала на родителите си. Накрая слухът стигнал до ушите на Сигюр Ворбретен, който е пряк потомък на по-малкия брат на шестия граф и по стечение на обстоятелствата зет на граф Борис Вормонкриеф. По някакъв начин Сигюр — в момента се гледа друго дело относно методите му — се добрал до копие от генетичната карта на Рене. А граф Вормонкриеф завел дело пред Съвета на графовете от името на зет си с искане графската титла и поземлените владения да бъдат присъдени на Сигюр. Та така стоят нещата понастоящем.
— Значи… Рене още ли е граф, или не? Съветът утвърди титлата му в негово присъствие, заедно с всичките необходими документи… самият аз присъствах, по дяволите. Не е задължително един граф да е син на предишния граф — имало е племенници, братовчеди, роднини по съребрена линия, случвало се е родът да бъде прекъснат нацяло поради измяна или война — някой сети ли се вече да се позове на лорд Полунощ, коня на петия граф Вортала? Щом един кон може да наследи графска титла, не виждам какви теоретически възражения може да има срещу един сетаганданец. При това само отчасти сетаганданец.
— Освен това се съмнявам бащата на лорд Полунощ да е бил женен за майка му — бодро отбеляза Иван.
— И двете страни са се позовали на този казус като прецедент, според последното, което чух — вметна лорд Вортала, самият той потомък на печално известния пети граф. — Едната, защото конят е бил утвърден за граф, другата, защото по-късно решението е било отменено.
Галени, който следеше с удивление разговора, поклати невярващо глава. Лайза загриза кокалчетата на пръстите си, явно с цел да предотврати издайническата извивка на устните си. Само очите й се присвиха леко.
— Как го приема Рене? — попита Майлс.
— Напоследък не се показва много в обществото — загрижено отговори лейди Алис.
— Аз… може да му се обадя.
— Би било добре — сериозно рече Грегор. — В съдебния иск на Сигюр е посочено цялото наследство на Рене, но той даде да се разбере, че е склонен да се задоволи само с графската титла и привилегиите, които вървят с нея. А предполагам, че част от собствеността на Рене идва по съребрена линия и нея никой не я оспорва.