Този път в къщата липсваше обичайната й приглушена, библиотечна тишина. Изглежда, имаха гости. Майлс завъртя стреснато глава към портала вляво от себе си. Потракване на чинии и стъклария, ухание на чай и кайсиеви сладки.
Екатерин, усмихната любезно, но с две успоредни линии на напрежение между веждите, седеше като на трон в тапицирания стол на вуйчо си в ъгъла на стаята и държеше чаша чай. Наредени покрай стените на по-декоративни столове, трима мъже седяха срещу нея, двама в имперски непарадни униформи и един в цивилна туника и панталон.
Майлс не познаваше набития мъж с майорските нашивки и значката на Операции на високата яка. Другият офицер беше лейтенант Алексей Вормонкриеф, когото Майлс познаваше бегло. От знаците на петлиците му ставаше ясно, че също работи в Операции. Третият мъж, в майсторски скроените цивилни дрехи, беше специалист в избягването на всякаква работа, доколкото знаеше Майлс. Биърли Ворутиър никога не беше работил в Службата, а се беше подвизавал като градския шут, поне откакто го познаваше Майлс. Биърли имаше безупречен вкус за всичко друго освен за собствените си пороци. На Майле би му било изключително неприятно да го представи на Екатерин, дори и след като тя бъдеше безопасно сгодена.
— Тези пък откъде се взеха? — тихо попита той професорката.
— Майор Замори ми беше студент преди петнайсетина години — отговори професорката шепнешком. — Донесе ми една книга, която според него щяла да ми хареса. Което е вярно — вече си я бях купила. Младият Вормонкриеф дойде да сравни родословното си дърво с това на Екатерин. Решил, че може да са роднини, понеже баба му била Ворвен. Лелята на министъра на тежката индустрия, ако се сещаш.
— Да, познавам този клон на рода.
— През последния час установиха, че макар родовете Ворвейн и Ворвен наистина да са имали общ корен, клоновете са се отделили поне преди пет поколения. Нямам представа защо Биърли Ворутиър е тук. Пропусна да ме уведоми за претекста си.
— На Биърли не му е необходим претекст. — Но Майлс мислеше, че знае за какво са се довлекли тук тези тримата, каквото и да разправяха, и въпросното нещо стискаше чашата си за чай в ъгъла и имаше вид на хванато в капан зверче. Не можеха ли да измислят нещо по-добро от тези очевидно прозрачни истории? — Братовчед ми Иван тук ли е? — добави той с опасно сдържан тон. Иван също работеше в Операции. Ако беше един, да си помислиш, че е съвпадение, обаче двама…
— Иван Ворпатрил? Не. О, боже, да не би и той да идва? Свършиха ми се сладките. Бях ги купила за десерт на професора…
— Едва ли — промърмори Майлс, нагласи една любезна усмивка на физиономията си и влезе в салона. Професорката го последва.
Екатерин вдигна брадичка, усмихна се и свали ненадеждния щит на чашата си.
— О, лорд Воркосиган! Толкова се радвам, че дойдохте. Ъъ… познавате ли се с тези господа?
— С двама от тримата, мадам. Добро утро, Вормонкриеф. Здравей, Биърли.
Тримата си размениха предпазливи погледи. Вормонкриеф любезно каза:
— Добро утро, милорд ревизор.
— Майор Замори, това е лорд ревизор Майлс Воркосиган — представи го професорката.
— Добър ден, сър — каза Замори. — Чувал съм за вас. — Погледът му беше директен и безстрашен, въпреки значителното числено превъзходство на ворски лордове в стаята. Но пък Вормонкриеф беше нищо и никакъв лейтенант, а Биърли Ворутиър въобще не беше военен. — Лорд ревизора Вортис ли сте дошли да видите? Той току-що излезе.
Екатерин кимна.
— Излезе да се поразходи.
— В този дъжд?
Професорката завъртя очи, от което Майлс отсъди, че съпругът й е избягал и я е оставил сама да се оправя с гостите.
— Няма значение — продължи Майлс. — Всъщност дойдох да поговоря по работа с мадам Ворсоасон. — И ако решаха, че въпросната работа е свързана с поста му на имперски ревизор, а не със статута му на частно лице, кой беше той да им отваря очите?
— Да — кимна Екатерин в потвърждение на думите му.
— Извинявам се, задето ви прекъсвам — добави Майлс, като се надяваше намекът да е достатъчно прозрачен. Не седна, а се подпря на рамката на портала и скръсти ръце. Никой не помръдна.
— Тъкмо обсъждахме родословните си дървета — обясни Вормонкриеф.
— Доста подробно — измърмори Екатерин.
— Като говорим за странни роднински връзки, Алексей, двамата с лорд Воркосиган за малко да се окажем много по-близки роднини — отбеляза Биърли. — Чувствам го почти като част от семейството.
— Така ли? — попита Вормонкриеф озадачено.
— О, да. Една от лелите ми от страната на семейство Ворутиър някога е била омъжена за баща му. Така че на теория, ако не и на практика, Арал Воркосиган ми се пада нещо като вуйчо. Но тя починала млада, уви — безмилостно откъсната от дървото — без да ми роди братовчед, който да лиши неродения по онова време Майлс от семейното наследство. — Биърли вдигна вежда. — Сещате ли се с умиление за нея, докато вечеряте в семейната трапезария?