— Ще ида до стаята си да взема онези инфодискове, става ли?
— Ако обичате, мадам.
Майлс се надяваше, че Биърли не се е възползвал от възможността да я подложи на партизанските си методи за водене на разговор. В противен случай на Майлс току-виж му се наложило да проведе един частен разговор с така наречения си братовчед. Или дори да прати гвардейците си да го проведат, точно като в доброто старо време…
Тя стана, излезе в коридора и тръгна нагоре по стълбите. Не се върна. Най-накрая Вормонкриеф и Замори си размениха разочаровани погледи и по едно „време е да вървим“, после се надигнаха от столовете си. Военният дъждобран на Вормонкриеф беше имал време да изсъхне, отбеляза с неодобрение Майлс. Господата се сбогуваха учтиво с набедената си домакиня, професорката.
— Кажете на мадам Ворсоасон, че ще донеса онзи диск с модели на скокови кораби за Ники веднага щом мога. — увери я майор Замори и погледна нагоре към стълбището.
„Замори е идвал тук достатъчно често, за да познава Ники?“ Майлс огледа притеснено изпънатата му стойка. Изглеждаше висок, макар и не колкото Вормонкриеф. Но заради едрата си фигура изглеждаше така, сякаш се извисява над всички останали. Биърли беше достатъчно слаб, за да не се набива в очи високият му ръст.
Помотаха се още малко като ято крякащи гъски в пренаселения вестибюл, но Екатерин не се появи, така че накрая се предадоха и се оставиха професорката да ги подбере към входната врата. Дъждът се беше засилил, както забеляза Майлс с известно задоволство. Замори се гмурна под дъжда, свил глава между раменете си. Професорката затвори вратата след тях с гримаса на облекчение.
— Двамата с Екатерин можете да използвате комтаблото в кабинета ми — насочи тя Майлс и влезе в салона да събере чиниите и чашите.
Майлс влезе в стаята от другата страна на коридора, където по съвместителство съжителстваха библиотеката и кабинетът й, и се огледа. Да, уютната стая щеше да е съвършен декор за събеседването им. Прозорецът откъм фасадната страна беше повдигнат леко, колкото да се усеща свежият пролетен полъх. Гласовете откъм верандата се носеха през влажния въздух с неприятна отчетливост.
— Биърли, нали не мислиш, че Воркосиган е хвърлил око на мадам Ворсоасон? — Това беше Вормонкриеф.
Биърли Ворутиър отвърна безразлично:
— Защо не?
— Човек би си помислил, че жена като нея би се отвратила. Не, сигурно е нещо във връзка със случая му.
— Не бих заложил на това. Познавам достатъчно жени, които биха си стиснали носовете и биха се гмурнали след един графски наследник, дори ако им дойде обрасъл със зелена козина.
Юмрукът на Майлс се сви, после бавно се отпусна. „О, така значи? Защо тогава не си ме снабдил с този си списък досега, Биърли?“ Не че на Майлс му пукаше вече…
— Не твърдя, че разбирам жените, но опитът ми показва, че си падат повече по мъже като Иван — каза Вормонкриеф. — Ако убийците са били малко по-компетентни навремето, можеше той да наследи графската титла на Воркосиган. Жалко. Чичо казва, че Иван би се вписал идеално в партията ни, ако не беше свързан семейно с проклетата Прогресивна партия на Арал Воркосиган.
— Иван Ворпатрил? — изсумтя Биърли. — Не по политически сбирки си пада той, Алексей. Ходи само на такива, където виното се лее щедро.
Екатерин се появи на прага и се усмихна смутено на Майлс. Той се зачуди дали да не затвори прозореца, с трясък. Но имаше технически пречки за осъществяването на тази идея — отварящият механизъм беше застопорен на желаната височина. Екатерин също бе чула гласовете — откога ли? Влезе в стаята, наклони глава встрани и вдигна въпросително и многозначително вежда, сякаш казваше: „Пак подслушваш, нали?“ Майлс успя да изкриви устни в кратка смутена усмивка.
— А, ето го най-после и шофьора ти — добави Биърли. — Ще ми услужиш ли с дъждобрана си, Алексей? Не искам дъждът да съсипе хубавия ми нов костюм. Харесва ли ти? Цветът отива на тена ми, не мислиш ли?
— Хич не ме интересува тенът ти, Биърли.
— О, но според шивача ми е точно така. Благодаря ти. Шофьорът ти вдига купола. Колкото до тичането под дъжда — ти тичай. Аз ще вървя с достойнство, наметнат с тази грозна, но безспорно водонепроницаема имперска дреха. Готови, старт… — Два чифта стъпки заглъхнаха под дъжда.
— Голяма скица е, нали? — каза Екатерин с усмивка.
— Кой? Биърли?
— Да. Много е остроумен. Направо не вярвах на ушите си какви неща изрича. През повечето време ми идеше да се разсмея на глас.