След като мина достатъчно време, по сметките на Марк, така че двамата с Майлс спокойно да могат да кажат, че са изпълнили несвойствения си и все още несръчен братски ритуал за след дълга раздяла, той спомена, че трябвало да довърши разопаковането на багажа си, и партито за добре дошъл у дома се разтури. Марк върна Енрике в новопридобитата му лаборатория, просто за да е сигурен, че ескобарецът няма да се изгуби из коридорите.
— Е — бодро каза той на учения. — Мина по-добре, отколкото очаквах.
— О, да — разсеяно отвърна Енрике. Погледът му отново се беше отнесъл, което обикновено означаваше, че пред вътрешния му взор се точат дълги вериги от навързани молекули. Добър знак. Ескобарецът явно щеше да оцелее след травматичното си трансплантиране на Бараяр. — Пък и ми хрумна една страхотна идея как да накарам брат ти да хареса моите буболечици.
— Супер — каза Марк, донякъде напосоки, и го остави с идеята му. Тръгна бързо към задното стълбище, изкачи го на бегом и хукна към стаята си и комтаблото, което го очакваше там, за да се обади на Карийн, Карийн, Карийн.
ГЛАВА 4
Иван тъкмо беше приключил с мисията си по доставянето на сто ръчно изработени покани за императорската сватба в щаба на Операции, които по-нататък щяха да бъдат препратени извън планетата до подбрани висши офицери, когато видя Алексей Вормонкриеф, който също преминаваше през охранителните скенери във фоайето на сградата.
— Иване! — извика му бодряшки Алексей. — Точно ти ми трябваш! Изчакай ме.
Иван спря до автоматичните врати, като съставяше наум достоверно звучаща заповед от „тази, която ръководи парада до след сватбата“, в случай че му потрябваше претекст да се спасява. Алексей не беше най-умопомрачително отегчителният досадник във Ворбар Султана — няколко господа от по-старото поколение си оспорваха понастоящем титлата, — но определено беше достоен за техен наследник. От друга страна, Иван беше особено любопитен дали семето, което беше посял в ушите му преди няколко седмици, не е родило вече забавен плод. Алексей най-после мина през проверката и се приближи леко задъхан.
— Тъкмо ми свърши дежурството, а на теб? Да те черпя едно, какво ще кажеш? Имам една специална новина и искам пръв ти да я чуеш — избълва той и се залюля на пети.
Щом Алексей плащаше, защо не?
— Добре.
Двамата пресякоха улицата и влязоха в таверната, която офицерите от Операции смятаха за своя колективна собственост. Заведението беше нещо като институция, отворило врати само десетина минути след като Операции се беше преместил в новата си по онова време сграда, малко след войната за Претендентството. Атмосферата беше съзнателно мрачна, тихомълком обезкуражавайки всеки дамски набег в този мъжки бастион.
Седнаха на една маса в дъното. Някакъв мъж в хубав цивилен костюм висеше на бара и обърна глава след тях. Иван позна в него Биърли Ворутиър. Повечето градски контета не бяха чести клиенти на офицерските барове, но Биърли никнеше, където не го сееш. Връзките му край нямаха. Той козирува насмешливо на Вормонкриеф, който настойчиво му махна да седне при тях. Иван вдигна вежда. Биърли неведнъж беше казвал, че презира компанията на хора, които, както сам се изразяваше, влизат невъоръжени в битката на умовете. Иван не можеше да си представи защо му е да търси дружбата на Вормонкриеф. Привличане на противоположностите?
— Сядай, сядай — каза Вормонкриеф на Биърли. — Аз черпя.
— В такъв случай ще седна, и още как — отвърна Биърли и се настани елегантно на стола. После кимна сърдечно на Иван, който му върна кимването, застанал нащрек. Майлс не беше тук да му служи като словесен щит. Биърли никога не се заяждаше с Иван, когато Майлс беше наблизо. Иван не беше съвсем сигурен дали това се дължи на факта, че братовчед му винаги беше крачка напред и обираше всичките лоши топки, или Биърли просто предпочиташе по-достойния съперник. А може би Майлс вървеше с крачка напред, защото беше по-достойният съперник. От друга страна, може би братовчед му гледаше на Иван като на личната си мишена и просто не искаше да го дели с друг. Семейна солидарност или просто извратено чувство за собственост у Майлс?
Набраха поръчките си на устройството в центъра на масата и Алексей вкара кредитния си чип.
— О, приеми най-искрените ми съболезнования, между другото, за смъртта на братовчед ти Пиер — каза той на Биърли. — Все забравям да го спомена, защото не носиш семейния траур. А трябва, да знаеш. В правото си си, кръвните ви линии са достатъчно близки. Определиха ли най-после причината за смъртта?