Беше заложил стръвта си на масата и Екатерин я беше захапала — време беше да се оттегли, докато все още печелеше. Но пък знаеше със сигурност, че тя вече е отклонила едно преждевременно предложение за женитба от съвършено неочакван източник. Дали и някой от изобилстващите ворски ергени във Ворбар Султана вече не я беше открил? Столицата бъкаше от млади офицери, издигащи се бюрократи, агресивни предприемачи, мъже с амбиция, богатство и сан, привлечени към сърцето на империята, в съотношение почти пет към три спрямо сестрите си. Родителите от предишното поколение бяха отишли твърде далеч в използването на галактическата технология за предварителен избор на пола, водени от глупавия си стремеж да си осигурят наследници от мъжки пол, и същите тези синове, към които така ентусиазирано се бяха стремили — младите мъже от поколението на Майлс, — бяха наследили така оформилата се каша от несъответствие в съотношенията. На което и официално събиране да отидеше човек във Ворбар Султана напоследък, направо можеше да подуши проклетия тестостерон във въздуха, изпарен, без съмнение, с помощта на алкохола.
— Ами, ъъ… имахте ли и други посетители вече, Екатерин?
— Пристигнах едва преди седмица.
Това не беше нито „да“, нито „не“.
— Аз пък си помислих, че вече сте вдигнали ергените по тревога. — Чакай, не беше имал намерение да го изрича на глас…
— Това — тя махна към черната си рокля — със сигурност ще ги държи настрана. Стига да имат и най-малкото чувство за благоприличие.
— Не съм толкова сигурен. Общественият живот в момента е доста интензивен.
Тя поклати глава и се усмихна вяло.
— За мен това е без значение. Минах през едно десетилетие на… семеен живот. Нямам желание да повтарям експеримента. Другите жени да се занимават с ергените, отстъпвам им и моя дял. — Решимостта, изписана на лицето й, беше подсилена и от нехарактерна за нея студенина в гласа. — Това е грешка, която няма да повторя. Никога няма да се омъжа пак.
Майлс овладя спазъма, обхванал мускулите му, и дори успя да изпише върху лицето си една съпричастна, подходяща за случая усмивка. „Ние сме просто приятели. Не ти се натрапвам, не, не. Не е нужно да вдигате защитни стени, милейди, поне за мен.“
Нямаше начин да задвижи нещата по-бързо — увеличеше ли натиска, само щеше да прецака всичко. Принуден да се задоволи с еднодневния си напредък, Майлс изпи чая си, размени още няколко учтиви реплики с двете жени и си тръгна.
Пим побърза да отвори вратата на колата, докато Майлс слизаше по стълбите, взимайки последните три стъпала на един скок. Тръсна се на мястото си, а когато Пим се настани на седалката зад волана и затвори купола, махна с ръка.
— Вкъщи, Пим.
Пим изкара внимателно колата на улицата и кротко попита:
— Добре мина, нали, милорд?
— Точно както го бях планирал. Утре ще дойде на обяд в Дом Воркосиган. Веднага щом се приберем, искам да се обадиш на онази градинарска фирма — довечера да пратят свои хора да пооправят градината колкото могат. И говори със… не, аз ще говоря с Мама Кости. Обядът трябва да е… изискан, точно така. Иван винаги е твърдял, че жените обичат храната. Но да не е твърде тежка. Вино… чудя се дали пие вино през деня? Все пак ще й предложа. Нещо от имението. И чай, ако не иска вино — знам, че обича чай. И се обади на онази фирма за почистване, да махнат всичките калъфи от мебелите на първия етаж… от всички мебели, на всички етажи. Искам да я разведа из къщата, докато още не е осъзнала, че… Не, чакай. Чудя се… ако къщата е нагоре с краката, типично по ергенски, може да й дожалее за мен. Може бе ще е по-добре да разхвърлям още малко: мръсни чаши, натрупани на стратегически места, обелки от плодове тук-там под диваните — един вид мълчалив зов „Помогни ни! Нанеси се и вкарай горкия човечец в правия път“… или пък ще вземе да се уплаши? Ти как мислиш, Пим?
Пим нацупи замислено устни, сякаш не можеше да реши дали влиза в задълженията му на гвардеец да съветва господаря си за импровизирани представления. Накрая предпазливо каза: