Той стисна силно ръката й — поне нея можеше да не пуска.
— Искаш да бъдеш добра дъщеря. Добре, това го разбирам. Но трябва да внимаваш кой определя значението на тази твоя представа. Терористите, които ме създадоха, ме научиха поне на това.
Тя го притисна до гърдите си и успя да изпише на лицето си съпричастие. Поколеба се, после продължи:
— Именно взаимно изключващите се определения ме подлудяват. Не мога да бъда добра и за двете места едновременно. Научих се как да съм добро момиче на Бета, и, по свой собствен начин, това беше също толкова трудно, колкото да съм добро момиче тук, на Бараяр. И доста по-страшничко понякога. Но… чувствах как някак израствам вътрешно, ако разбираш какво искам да кажа.
— Струва ми се, че разбирам. — Надяваше се, че част от това „страшничко“ не се е дължало на него, но подозираше, че е точно така. Добре де, знаеше, че е така. Бяха минали през няколко доста мрачни периода миналата година. Но въпреки това тя беше останала с него. — Трябва обаче да избереш онова, което е добро за Карийн, а не за Бараяр… — Пое си дълбоко дъх, защото честността изискваше усилия. — Дори не за Бета. — „Дори не и за мен?“
— Откакто се върнах, сякаш не мога да открия самата себе си, за да се попитам.
За нея това беше метафора, напомни си Марк. Макар че може би и самият той беше метафора, вътре в главата си с Черната банда. Метафора, развила метастази. Метафорите можеха да го правят, ако ги подложиш на достатъчно силен натиск.
— Искам да се върна на Бета — каза тя с тих, пламенен глас, като се взираше невиждащо в секващата дъха гледка под тях. — Искам да стоя там, докато не стана наистина зрял човек и не мога да бъда самата себе си, където и да отида. Като графиня Воркосиган.
Марк вдигна вежди — странен обект на подражание за нежната Карийн. Но едно трябваше да се признае на майка му — тя не цепеше басма на никого и по никаква причина. Би било за предпочитане обаче, ако човек можеше да се сдобие с частица от това качество, без да е минал с боси крака през война и огън като графинята.
Разстроената Карийн беше като слънце зад облаци. Той я гушна разтревожено през кръста. За щастие, тя разчете жеста му като знак на подкрепа, точно какъвто си беше, а не като поредната досадна молба за близост, и на свой ред се притисна към него.
Черната банда се изживяваше като специално подразделение в случай на нужда, но като командири ги нямаше никакви. Налагаше се Сръдльо да почака още малко. Като напира толкова, да си уреди среща с дясната ръка на Марк или нещо подобно. Моментът беше прекалено важен, за да го прецака, и точка.
Ами ако тя вземеше че израсне до така желаната зрелост по начин, който да не оставя място за него?
Няма нищо за ядене, долу. Смяна на темата, веднага.
— Ципис, изглежда, харесва мадам Ворсоасон.
Лицето й се проясни и в очите й се мярна признателност и облекчение. „Което означава, че съм я притискал.“ Ревльо захленчи някъде в дълбокото и Марк набързо му затвори устата.
— Екатерин ли? Аз също я харесвам.
Значи вече е „Екатерин“ — минали са на „ти“, добре. Трябваше да ги отпрати още няколко пъти до дамската тоалетна.
— Знаеш ли, дали тя харесва Майлс?
Карийн вдигна рамене.
— Така изглежда. Заела се е много сериозно с парка му.
— Имам предвид дали изпитва някакви романтични чувства към него. Дори не съм я чувал до го нарича на малко име. Как може да си влюбен в някого и да му говориш на „вие“?
— О, това е просто защото са вор.
— Ха! — Уверението й не му прозвуча много убедително. — Вярно, че напоследък Майлс направо е пощурял по тези ворски глупости. Мисля, че ревизорството му е размътило главата. Дали ще можеш да се позавъртиш около нея и да поразузнаеш, как мислиш?
— Да я шпионирам? — Карийн се намръщи неодобрително. — Майлс ли ти даде тази безценна идея?
— Всъщност не. Идеята е на Ципис. Тревожи са за Майлс. Аз… също се тревожа.
— Бих се радвала двете да се сприятелим…
„Естествено.“
— Изглежда, няма много приятелки. Местила се е непрекъснато. А ако питаш мен, каквото и да се е случило със съпруга й на Комар, е било много по-гадно, отколкото е склонна да признае. Пълна е с толкова мълчания, че направо преливат през ръба.
— Но дали става за Майлс? Дали ще е добра за него?
Карийн вдигна вежда.
— А някой задава ли си въпроса дали Майлс ще е добър за нея?
— Хм… защо не? Графски наследник. Финансово обезпечен. Имперски ревизор, за Бога! Какво повече може да иска една ворска жена?
— Не знам, Марк. Зависи от жената. Аз например, сто пъти бих предпочела теб, заедно с цялата Черна банда в най-необузданото им настроение, пред това да ме затворят за една седмица с Майлс. Той… направо те поглъща.