— Не знам за какво съм ти притрябвал — жално рече той.
— За свидетел — каза Забо.
— За да можеш да свидетелстваш — каза Доно.
Туниката тупна на леглото до Иван, при което той подскочи; последва я и черната тениска. Е, Доно беше казал истината за бетанския хирург — не се забелязваха никакви белези. На гърдите му се кипреше редичко валмо черни косми, а мускулатурата му клонеше към жилестия вид. Туниката явно не беше снабдена с подплънки на раменете.
— И за да клюкарстваш, разбира се — каза Биърли. Устните му бяха леко разтворени — или от някакво извратено любопитство, или от искрена наслада при вида на притеснения Иван, а най-вероятно и от двете.
— Ако си мислиш, че ще кажа и една дума за това на когото и да било…
С плавно движение, Доно изрита черните си панталони на леглото върху туниката. После дойде ред на слиповете.
— Е? — Доно застана пред Иван с лъчезарна и предоволна усмивка. — Какво ще кажеш? Добре ли са си свършили работата на Бета, или не?
Иван му хвърли един кос поглед, после бързо-бързо погледна някъде встрани.
— Изглеждаш… нормално — неохотно призна той.
— Хайде покажи ми и на мен де, щом така и така си решил да показваш — каза Биърли.
Доно се обърна към него.
— Не е зле — отсъди Биърли, — но не ти ли е малко, ъъ, младежки?
Доно въздъхна.
— Трябваше да се действа бързо. Качествено, но бързо. От болницата тръгнах право към скоковия кораб. Органите щели да завършат растежа си „на място“, както се изразиха лекарите. Още няколко месеца, докато достигнат нормалния размер на зрялата мъжка анатомия. Важното е, че вече нямам болки на мястото на разрезите.
— Ооо — провлачи Биърли. — Пубертет. Колко забавно.
— При това на бързи обороти. Макар че бетанците се погрижиха адаптацията да протече сравнително гладко. Едно трябва да им се признае — знаят как да контролират хормоните.
Иван се съгласи с неохота:
— Братовчед ми Майлс, след като му смениха сърцето, белите дробове и червата, каза, че минала почти цяла година преди дишането и силите му да се възстановят напълно. И неговите органи трябвало да израснат до пълните си размери след имплантирането. Сигурен съм, че… и твоят ще порасне. — И след миг на безсилно мълчание добави: — Работи ли?
— Мога да пикая прав, да. — Доно се приближи да си вземе слиповете и ги нахлузи. — Колкото до другото, и то ще стане в най-скоро време, така поне ми казаха. С нетърпение чакам първия си мокър сън.
— Но дали някоя жена ще иска да… не е като да го пазиш в тайна кой и какво си бил преди да… как ще, хм… Стигне ли се дотам, твоят Пигмалион в гвардейска униформа — Иван махна към Забо — няма да ти е подръка с необходимите указания.
Забо се усмихна едва-едва — най-изразителната физиономия, която Иван беше виждал на лицето му, откакто се появиха на космодрума.
— Иване, Иване… — Доно поклати глава и взе униформените панталони от леглото. — Нали тебе аз те научих, помниш ли? От всички проблеми, които ме чакат… неизвестностите на мъжката девственост и евентуалната й загуба ме тревожат най-малко. Наистина.
— Не… не е честно — оплака се с изтънял глас Иван. — Искам да кажа, ние трябваше сами да гадаем кое как става, когато бяхме на тринайсет.
— За разлика от когато сте били на, да кажем, дванайсет? — мрачно се поинтересува Доно.
— Хм.
Доно пристегна колана на панталоните — все пак не се оказаха съвсем по мярка в хълбоците, — навлече туниката и се намръщи на отражението си в огледалото. Стисна по една шепа излишен плат в областта на кръста.
— Даа, така става. Шивачът би трябвало да е готов до утре вечер. Искам да съм облечен с това, когато представя доказателството в полза на иска си в двореца Ворхартунг.
Фамилната униформа в синьо и сиво щеше да стои забележително добре върху тялото на лорд Доно, трябваше да признае Иван. Може би случаят си заслужаваше да се позове на ворските си права, да си вземе пропуск и да се настани на някое дискретно място в дъното на галерията за посетители в Съвета на графовете. Просто за да види какво ще стане, ако трябваше да използва един от любимите изрази на Грегор.
Грегор…
— Грегор знае ли за всичко това? — попита внезапно Иван. — Каза ли му за плана си преди да тръгнеш за Бета?
— Не, разбира се — отвърна Доно, седна на ръба на леглото и почна да нахлузва ботушите.
Иван усети как зъбите му изскърцват по собствена воля.
— Вие да не сте се побъркали?
— Както обича да казва един мой познат — мисля, че беше братовчед ти Майлс — винаги е по-лесно да получиш опрощение, отколкото разрешение. — Доно стана и отиде пред огледалото да провери ефекта от ботушите.