— Да. Ако се беше сетил за този вариант, щеше да го одобри. Признавам, разбира се, че Пиер нямаше основание да обмисля подобно крайно решение, докато беше жив.
— Разбирам. Продължавай. — На Иван това му беше познато — класическият метод на Грегор в стил „дай им достатъчно въже, на което да се обесят сами“. — Каква подкрепа си осигури преди да заминеш за Бета? — Той хвърли многозначителен поглед към гвардеец Забо.
— Уверих се в одобрението на моите гвар… на гвардейците на покойния ми брат, разбира се — каза Доно. — Понеже беше тяхно задължение да бранят оспорената собственост, докато се върна.
— Заклели са ти се във вярност? — Гласът на Грегор беше станал изключително мил.
Иван се сви. Да приемеш клетвата за вярност на гвардеец преди да си утвърден за граф или графски наследник беше сериозно престъпление, незачитане на една от подклаузите на закона Ворлопулус, който, покрай други неща, беше намалил броя на графските гвардейци до взвод от някакви си двайсет души. Лорд Доно кимна едва забележимо на Забо.
— Дадохме личната си дума — обясни спокойно Забо. — Всеки човек може свободно да дава личната си дума за личните си действия, сир.
— Хм — гласеше коментарът на Грегор.
— Като се изключат гвардейците на Ворутиър, единствените други двама души, които уведомих, бяха адвокатката ми и братовчед ми Биърли — продължи лорд Доно. — Имах нужда от адвокатката си, за да направи необходимите законови постъпки, да уточни подробностите и да подготви необходимите документи. Тя, както и всичките й записки, са изцяло на ваше разположение, сир. Сигурен съм, че разбирате тактическата необходимост от изненадата. Не казах на никой друг преди да замина: опасявах се, че Ришар може да разбере и да предприеме мерки.
— С изключение на Биърли — подсказа му Грегор.
— С изключение на Биърли — потвърди Доно. — Нуждаех се от доверен човек в столицата, който да следи ходовете ни Ришар, докато самият аз съм далеч и в невъзможност да реагирам.
— Лоялността ти към твоя братовчед е наистина… забележителна, Биърли — промърмори Грегор.
Биърли го погледна притеснено.
— Благодаря ви, сир.
— Както и дискретността ти. Няма да го забравя.
— Въпросът ми се стори личен, сир.
— Разбирам. Моля, продължи, лорд Доно.
Доно се поколеба за част от секундата.
— От ИмпСи предадоха ли ви вече бетанското ми медицинско досие?
— Днес сутринта. С очевидно закъснение.
— Не бива да корите онова симпатично момче от ИмпСи, което ме следеше. Боя се, че колонията Бета му дойде малко в повече. А и бетанците едва ли са му го дали доброволно, особено след като лично ги помолих да не го правят. — Доно се усмихна. — Доволен съм, че не се е огънал пред трудностите. Хубаво е човек да знае, че ИмпСи не е изгубила старата си бойкост след пенсионирането на Илян.
Грегор, който го слушаше, подпрял брадичка на дланта си, махна с пръсти в израз на съгласие с казаното, на всичките му нива.
— Ако сте имали възможност да прегледате досието — продължи Доно, — значи знаете, че понастоящем имам всички анатомични атрибути на мъжки индивид и съм способен да изпълнявам социалните си и биологически функции, които ще ми позволят да стана баща на следващия наследник на рода Ворутиър. Сега, когато изискванията за мъжки наследник са изпълнени, аз се позовавам на правото си на най-близък кръвен роднина върху графската титла и окръга на Ворутиър, а в светлината на изразените от покойния ми брат възгледи твърдя, че се ползвам и с избора на покойния граф. А също така, макар това да не е толкова важно от законова гледна точка, твърдя, че ще съм по-добър граф от братовчед ми Ришар и че ще служа на окръга си, на Империята и на самия вас по-компетентно, отколкото би могъл той. В доказателство на това прилагам работата си за управлението на окръга, която изпълнявах от името на Пиер през последните пет години.
— Ще повдигнеш ли и други обвинения срещу Ришар? — попита Грегор.
— За момента не. Единственото достатъчно сериозно обвинение не бе подкрепено от достатъчно убедително доказателство, за да бъде възбудено дело навремето… — Доно и Забо за миг се спогледаха.
— Пиер поиска ИмпСи да разследва катастрофата със скутер, при която загина годеницата му. Помня, че четох резюмето на доклада. Прав си. Няма доказателство.
Доно успя да вдигне рамене така, че да изрази съгласие с фактологията, но не и с факта.
— Колкото до по-дребните провинения на Ришар, никой не им обърна внимание навремето и дълбоко се съмнявам, че някой ще им обърне внимание сега. Няма да повдигна обвинение в непригодност — макар да съм убеден, че Ришар е непригоден — но категорично твърдя, че аз съм по-пригоден и правата ми са по-валидни от неговите. Така и ще изложа молбата си пред Съвета.