— Проблемът е бил да открие галактичка, която да си падне по Бараяр, доколкото разбирам — сухо отбеляза Иван. — Както и да е. Лорд ревизор Вортис и съпругата му ще бъдат там, също Илян с майка ми, двамата Ворбретен, целият клан Куделка плюс Галени и Марк.
— Рене Ворбретен? — Очите на Доно се присвиха заинтригувано и той погледна Забо, който му кимна леко. — С него определено ми се ще да си поприказвам. Може да ми послужи за свръзка с Прогресистите.
— Не и напоследък обаче. — Биърли подсмръкна самодоволно. — Още ли не си чул на какво се натъкна Ворбретен във фамилното си дърво?
— Чух. — Лорд Доно махна пренебрежително с ръка. — Всички си имаме своите малки генетични недъзи. Мисля, че ще е интересно двамата да си сравним записките именно в настоящия момент. О, да, Иване, непременно трябва да ме заведеш. Ще бъде идеално.
„За кого?“ С бетанското си образование и така нататък, Майлс беше възможно най-либералният представител на ворската класа и на мъжкия пол едновременно, но въпреки това Иван някак не си представяше въодушевлението му при вида на лорд Доно Ворутиър, седнал на трапезата му.
От друга страна обаче… какво от това? Ако осигуреше на братовчед си някакъв друг дразнител, току-виж отвлякъл вниманието му от дребния проблем с Вормонкриеф и майор Замори. Какъв по-добър начин да объркаш врага от това да увеличиш броя на мишените му? Не е като Иван да имаше задължението да пази лорд Доно от Майлс.
Или Майлс от лорд Доно, в този ред на мисли. Щом Доно и Биърли смятаха Иван, някакъв си обикновен капитан от ИмпСи, за ценен консултант по политическата и светска обстановка в столицата, колко по-ценен би бил един истински имперски ревизор? Ако Иван успееше, което изглеждаше все по-вероятно, да прехвърли вниманието на Доно към тази нова мишена, може би щеше да съумее да допълзи на сухо, без да привлече нежелано внимание. „Да.“
— Да, добре. Но да се разберем едно — това е последната услуга, която ти правя, да знаеш. — Иван си придаде суров вид.
— Благодаря — каза лорд Доно.
ГЛАВА 9
Майлс огледа щателно отражението си във високото старинно огледало, което висеше на стената в бившата спалня на дядо му, сега негова, и се намръщи. Най-хубавата му фамилна униформа в кафяво и сребърно беше прекалено официална за случая. Все щеше да му се отвори възможност да придружи Екатерин на някое място, за което униформата би била подходяща, като Императорския дворец например или Съвета на графовете, така че тя да я види и, както се надяваше, да му се възхити в нея. Изрита със съжаление излъсканите кафяви ботуши, решил да се върне към тоалета, с който беше започнал ревюто четиридесет и пет минути по-рано — един от семплите му сиви ревизорски костюми, чист и безупречно изгладен. Е, вече не толкова изгладен всъщност, защото лежеше захвърлен на леглото заедно с още една фамилна и две имперски униформи.
Ще не ще, за пореден път се съблече до голо и се намръщи притеснено на отражението си. Някой ден, ако нещата вървяха по план, щеше да му се наложи да застане пред нея както майка го е родила, в същата тази стая и до същото това легло, без нищо, което да го прикрива.
За миг го заля панически копнеж по сиво-бялата униформа на адмирал Нейсмит, скътана в дрешника на горния етаж. Не. Иван със сигурност щеше да го освирка. Още по-лошо, Илян току-виж казал нещо… с безучастен тон. А нямаше желание да обяснява присъствието на дребния адмирал пред другите си гости. Въздъхна и облече сивия костюм.
Пим отново подаде глава през вратата и се усмихна с одобрение, или с облекчение по-вероятно.
— А, вече сте готов, милорд. Аз да ги прибера тези да не ви се пречкат, а? — Скоростта, с която Пим събра останалите дрехи, окончателно убеди Майлс, че е направил правилния избор, или поне най-добрия от възможното.
Нагласи с военна прецизност яката на бялата риза, която се показваше над закопчаното до гърлото сако. Наведе се към огледалото и огледа подозрително скалпа си за предателски сиви косми, прикри няколкото, чието присъствие беше разконспирирал, потисна импулса си да ги изскубне из корен, после се среса отново. „Стига вече с тия глупости.“
Слезе с бърза крачка на долния етаж за поредна проверка на подредената маса в голямата трапезария. Масата искреше под тежестта на семейния порцелан, приборите и гората от винени чаши. Върху ленената покривка се кипреха цели три купи с елегантно подредени цветя, стратегически ниско до масата, така че да не му пречат на гледката. Надяваше се Екатерин да ги хареса. Беше прекарал цял час в ожесточени дебати с Мама Кости и Пим относно как най-добре да се подредят около масата десет жени и девет мъже. Майлс щеше да седи начело на трапезата с Екатерин от дясната си страна под прав ъгъл, Марк — срещу него в дъното с Карийн отдясно. Това решение не подлежеше на разисквания. Иван щеше да седи до дамата си, в средата на дългата страна, колкото се може по-далече от Екатерин и Карийн, с цел да се осуетят евентуалните му маневри към която и да било от другите двойки — макар Майлс да подозираше, че братовчед му ще е достатъчно зает.