Навремето Майлс беше наблюдавал завистливо кратката и пламенна връзка на Иван с лейди Дона Ворутиър. Сега като си помислеше, може би лейди Дона е била по-милостива, а Иван не толкова умел, колкото му се беше струвало тогава от гледната точка на двайсетгодишен младеж, но Иван със сигурност се беше възползвал максимално от късмета си. Лейди Алис, по онова време все още чертаеща множество планове да задоми сина си за някоя по-подходяща ворска мома, не беше приела връзката им особено добре. Но след всичките тези години на осуетено сватосване, току-виж погледнала на лейди Дона с други очи. В края на краищата, с навлизането на утробните репликатори и свързаните с тях галактически биотехнологии, възраст от четиридесет и нещо вече не беше пречка за репродуктивните планове на жените. Нито възраст от шейсет и нещо, или осемдесет и нещо… Беше ли събрал Иван смелост, зачуди се Майлс, да попита лейди Алис и Илян дали не възнамеряват да го снабдят с някое братче или сестриче, в случай че тази възможност въобще му беше минала през ума? Реши, че непременно трябва да я подхвърли на братовчед си в някой подходящ момент, за предпочитане, когато е с пълна уста.
Но не тази вечер. Тази вечер всичко трябваше да бъде съвършено.
Марк се довлече в трапезарията с не по-малко намръщена физиономия от брат си. И той беше изкъпан и зализан, издокаран в костюм, шит по поръчка — черно върху черно върху черно. Тоалетът придаваше на дребното му масивно тяло изненадващо авторитетен вид. Приближи се до масата и се зачете в картичките с имената, после посегна към две от тях.
— Да не си ги докоснал — твърдо му забрани Майлс.
— Ако само сменя Дъв и Делия с граф и графиня Ворбретен, Дъв ще се озове възможно най-далече от мен — примоли му се Марк. — Самият той би предпочел това, сигурен съм. Така де, стига да седи до Делия…
— Не. Трябва да настаня Рене до лейди Алис. Това е услуга. Човекът има да води политика. Или поне би трябвало, ако му е останал грам мозък в главата. — Майлс го изгледа косо. — Ако си сериозен за Карийн, двамата с Дъв ще трябва да мелите брашно. Той ще е член на семейството.
— Все ми се струва, че чувствата му към мен са… смесени.
— Я стига, та ти му спаси живота. — „Покрай другите простотии, които свърши.“ — Виждали ли сте се, откакто се върна на Бараяр?
— Веднъж, за около трийсет секунди. Аз оставях Карийн пред тях, а той излизаше с Делия.
— И какво ти каза?
— Каза: „Здравей, Марк“.
— Съвсем нормално.
— Да му беше чул тона обаче. Нали го знаеш като почне да говори с онзи абсолютно равен тон?
— Е, да, но от него не можеш да си правиш заключения.
— Точно това имам предвид.
Майлс се ухили, после отново смръщи чело. И колко точно сериозни бяха намеренията на Марк относно Карийн? Беше внимателен с нея до степен на вманиачаване, а усещането за сексуална незадоволеност се излъчваше и от двамата като мараня от асфалт в разгара на лятото. Кой знае какво бяха преживели на Бета? „Майка ми вероятно.“ Графиня Воркосиган имаше по-добри шпиони и от ИмпСи. Но ако спяха заедно, не го правеха тук, поне според неофициалните разузнавателни доклади на Пим.
В този момент се появи и самият Пим, застана на прага и обяви:
— Лейди Алис и капитан Илян, милорд.
Тази официалност едва ли беше необходима, защото лейди Алис беше току зад лакътя на Пим, което не й попречи да кимне одобрително на гвардееца, докато влизаше. Илян влезе след нея и удостои стаята с любезна усмивка. Бившият шеф на ИмпСи беше самата елегантност в човешки образ, облечен в тъмни туника и панталони, които идеално открояваха сивото по слепоочията му. Откакто разцъфтя късната им връзка, лейди Алис решително се беше заела да подобри донякъде оскъдния му цивилен гардероб. Елегантните дрехи в голяма степен отвличаха вниманието от смущаващата отнесеност, която замъгляваше от време на време погледа му — проклет да е врагът, осакатил го по този начин.
Леля Алис се плъзна покрай масата, инспектирайки подредбата с хладнокръвие, което би взело страха и на казармен сержант.