— Много добре, Майлс — каза тя накрая. Продължението: „По-добре, отколкото очаквах от теб“ остана неизречено, но не и неразбрано от слушателите. — Макар гостите ти да са нечетен брой.
— Да, знам.
— Хм. Е, вече е късно да се направи нещо по въпроса. Искам да кажа нещо на Мама Кости. Благодаря, Пим, знам пътя — каза тя и излезе наперено през вратата за прислугата. Майлс я остави да върви, като се надяваше, че няма да открие нещо нередно в кухнята и че поне през тази най-важна в живота му вечер ще се въздържи да подхване отдавнашната си кампания, целяща да му измъкне готвачката изпод носа.
— Добър вечер, Саймън — поздрави той бившия си началник. Илян стисна сърдечно ръката му, а с Марк се здрависа без колебание. — Радвам се, че успя да дойдеш. Леля Алис обясни ли ти за Ека… за мадам Ворсоасон?
— Да, Иван също се изказа по въпроса. Нещо във връзка с хората, които падали в дупката на клозета и се връщали със златен пръстен.
— Още не съм стигнал до частта със златния пръстен — жално отбеляза Майлс. — Но той определено влиза в плана ми. С нетърпение чакам да се запознаете с нея, всичките.
— Тя е избраницата, така ли?
— Надявам се.
Усмивката на Илян се разшири.
— Желая ти късмет, синко.
— Благодаря. О, да те предупредя. Тя още е в траур. Алис или Иван обясниха ли ти…
Беше прекъснат от Пим, който се върна да съобщи, че семейство Куделка са пристигнали и той ги е въвел в библиотеката, точно според плана. Време беше да се заеме сериозно със задълженията си на домакин.
Марк, който се влачи след Майлс по целия път през къщата, поспря във вестибюла пред голямата библиотека, огледа се отчаяно в стенното огледало и изпъна издутото си от шкембето сако. Ку и Дру ги чакаха усмихнати в библиотеката, а момичетата бяха нападнали рафтовете. Дъв и Делия вече се бяха настанили на едно от канапетата, свели глави над някаква книга.
Размениха си многословни поздрави и гвардеец Роик, съвсем по разписание, се зае да поднася ордьоврите и напитките. Граф и графиня Воркосиган бяха давали тук безброй вечери и приеми, повечето с някаква скрита или явна политическа цел. Нямаше причина и Майлс да не издирижира със стил скромното си празненство. Марк беше пуснал котва в другия край на стаята и разговаряше любезно с родителите на Карийн. Лейди Алис се върна от инспекцията ся, кимна отсечено на племенника си и увисна на ръката на Илян. Майлс наостри уши по посока на входната врата.
Сърцето му задумка при гласовете и стъпките, долитащи откъм коридора, но гостите, които Пим въведе, бяха Рене и Татя Ворбретен. Момичетата Куделка моментално се скупчиха около Татя, която им се заусмихва облекчено. Нещата определено започваха добре. При следващия признак на оживление откъм входната врата Майлс остави Рене да се оправя както може с лейди Алис и тихомълком се изниза да провери кои са новопристигналите. Този път бяха лорд ревизор Вортис и жена му, и Екатерин, най-после, ура!
Професорът и професорката бяха като неясни силуети в периферното му зрение, но Екатерин грееше като пламък. Беше облечена в семпла вечерна рокля от въглищносивкав плат с копринен отблясък, което не й попречи да връчи доволно на Пим чифт мръсни градинарски ръкавици. Очите й блестяха, а по страните й прозираше нежна руменина. Майлс разтегли устни в любезна усмивка, колкото да прикрие вълнението си при вида на мъничкия Бараяр, който висеше на медальон върху белите й гърди и който й беше подарил лично той.
— Добър вечер, лорд Воркосиган — поздрави го тя. — Радвам се да доложа, че първото местно бараярско растение вече е засадено в парка ви.
— Крето означава, че ще трябва да го инспектирам, разбира се. — Той й се усмихна лъчезарно. Какъв страхотен претекст да си открадне няколко минутки насаме с нея. Може би това най-после щеше да му предостави възможността да й признае… не. Все още беше твърде рано.
— Веднага щом ви представя на останалите гости, заповядайте. — Предложи й ръката си и тя я прие. От топлото й ухание му се зави свят.
Екатерин се поколеба при празничния шум, който се чуваше все по-ясно откъм библиотеката, ръката й се стегна на лакътя му, но след миг си пое дълбоко дъх и се гмурна заедно с него в дълбокото. Вече се познаваше с Марк и момичетата Куделка — Майлс се надяваше, че те ще направят необходимото дамата му скоро да се почувства у дома си — така че най-напред той я представи на Татя. Графинята я огледа заинтригувано и двете си размениха срамежливо по някоя и друга любезност, след което Майлс я поведе към другия край на стаята, на свой ред си пое дълбоко дъх и я представи на Рене, Илян и лейди Алис.
Толкова напрегнато следеше изражението на Илян за знак на одобрение, че за малко да пропусне ужасеното примигване на самата Екатерин, когато й се наложи да се ръкува с митичната личност, управлявала с желязна ръка Службата за Имперска сигурност цели трийсет години. Тя обаче се справи достойно със ситуацията, като се изключеше едно едва доловимо потрепване в гласа. Илян, който изглеждаше в блажено неведение относно зловещия ефект на собствената си персона, й се усмихна с цялото възхищение, на което Майлс можеше да се надява.