В края на краищата документът бил оценен на мизерните 13 долара (на такава цена се продавал в книжарниците), но с това конфузните положения не свършили.
Защитата попитала: добре де, вие обвинявате хакера, че с помощта на този файл може да блокира дейността на централата. Защо тогава сте го пуснали в продажба? В отговор — мълчание. Следва въпрос към съда и следователите: вие чели ли сте документа? Не, казват те, нали е секретен! Тогава прочитат файла и се оказва, че в него няма нито дума за технически подробности и кодове за достъп. От първата до последната страница, в него се говори само за организацията на персонала в централата: кой за какво отговаря, кой на кого заповядва, кой какво върши в случай на повреда в системата. Вътре няма и грам информация, която би помогнала на хакера да навреди на системата. Ценността на документа за обвинението (както впрочем и за хакера) се оказва абсолютно нулева.
Наложило се да снемат обвинението по тази точка и да осъдят Knight Lightning за нещо друго — както накрая и станало. Ако не се лъжа, хакерът опрал пешкира заради това, че компютърът на „Bell“, от който бил източен файлът, бил в един щат, а самият той живеел в друг, т.е. имало контрабанда (!!!) на крадено имущество през границите на щатите, което било федерално престъпление. Изсмукана от пръстите работа, общо взето.
V.
Ако в началото на този текст говорихме за това как в последните години техническият прогрес издърпа чергата под краката на копирайта, то сега, към края, е време да погледнем и към неговото, на копирайта, несветло бъдеще. Защото техниката продължава да се развива, и в бъдеще информационните технологии имат тенденция да стават все по-достъпни за масовия човек.
Така например съвременното CD-пиратство е следствие от бързото падане на цените на записващите устройства — както тези за единичен запис, така и целите поточни линии. Освен това, MP3-стандартът позволява добро компресиране на реална записана музика — на едно стандартно CD могат да се съберат десетина музикални албума. Това, заедно с увеличаващия се капацитет на твърдите дискове и една достатъчно висока скорост на инфообмена по телефонните линии, може още в съвсем близко бъдеще да доведе до появата на своеобразни музикални BBS-и, от които хората ще могат да си точат пиратски песни и албуми също както днес си точат пиратски софтуер. Подобна картина, макар и адресирана в малко по-далечното бъдеще, може да се очаква и за видеофилмите.
Виртуалните библиотеки със свободен достъп, колекции от текстове и цели книги, са реалност и днес. Много интересен е проектът „Сам себе Гутенберг“ на руснака Игор Загуменнов, събрал няколкостотин мегабайта архиви на текстове, предимно на автори от фантастиката. (Част от тези текстове той е сканирал от книги и форматирал сам.) Тази библиотека излезе и на CD — Harryfan Vol.1, който породи много спорове из руския Интернет е ли това пиратство или не. Някои автори — но само единици! — поискали от Игор да махне техни текстове от диска и от сървърите в Интернет; някои издатели пък се възмущавали, че той бил обещал да тиражира диска само в няколкостотин екземпляра и да го предостави на избрани хора от бранша, а вместо това пуснал цели 4000 бройки.2 Друга богата и интересна библиотека е тази на Максим Мошков (разположена на голям руски сървър в Интернет) — в нея могат да се намерят текстове от руски и западни писатели, рок-албуми, поезия, авторски песни на руски бардове (в огромно количество), философска и религиозна литература, критика и публицистика, книги по социология и политология, криминални и приключенски четива и много други, всичко над 1 гигабайт текстове.
Но основната бъдеща революция, която техническият прогрес готви на авторските права, е свързана с Интернет-медиите.
Досега правенето на медия никога не е било по силите на един човек или малка група; в домашни условия може да се скалъпи и издаде най-много някое полуаматьорско вестниче. Технологията на медиите (особено електронните) е недостъпна за широките слоеве: например, за да откриеш радиостанция или ТВ канал, трябва да искаш разрешение от властите да ти „отпуснат“ парче от ефира. И кабелната телевизия не е разрешение — тя също е обект на забрани и контрол, тя е голяма, видима, проследима, рекетируема политически, както и останалите медии. Но най-важното — всички досегашни медии са изцяло ориентирани към пазара, към всеобщата, контролируема система за обмен на блага и информация. Ако „копираш“ нелегално медията в къщи (например списанието или ТВ филм), както копираш касета или CD, тя ще престане да бъде медия — защото тази дума означава буквално „среда“, тя обозначава непрекъснато и всеобщо инфополе, „поток“ на информацията. В съвременния свят инфополето на медиите е спрегнато с инфополето на пазара, тъй като той ги осигурява и икономически3, и комуникационно: не друг, а пазарът пренася медиите до хората.
2
Няколко броя от диска „Harryfan“ стигнаха и до България — аз познавам хора, които са си го купили от битака. Освен това, на базата на същата колекция бяха издадени други CD-та, но с различно оформление и подреждане на текстовете (например диска „Библиотека в кармане“, който притежавам аз).
3
Държавно и партийно спонсорираните медии също са в известен смисъл „пазарно“ зависими, само че техният „клиент“, който плаща (и „потребител“, който ги употребява) не е публиката, а властите: медията е обречена да защитава техните интереси и да пропагандира техните позиции, ако иска да получава държавни субсидии.